Гюс стоеше сам в кабината на асансьора, поемаше си дъх и отброяваше етажите. Чантата му я нямаше — бяха я изтръгнали и дрехите му се бяха пръснали из коридора.
Номерата стигнаха до П и вратите се отвориха със звън пред Гюс, присвит и готов да се бие.
Партерът беше празен. Но извън входната врата примигваше оранжева светлина и се чуваха писъци и вой. Излезе на улицата и видя пожара на следващото каре. Пламъците скачаха към съседните сгради. Видя хората на улиците, затичани към пожара, награбили дървени талпи и други подръчни оръжия.
От другата посока видя някаква разпасана банда от шест души. Вървяха бавно, а не бягаха и бяха без оръжия. Самотен мъж притича покрай Гюс, извика „Лудите са навсякъде, човече!“ а след това шестимата му се нахвърлиха. За неопитното око щеше да прилича на хубава старомодна улична свада, но Гюс видя на оранжевата светлина на пламъците изстрелялото се жило от една уста. Вампири нападаха хора по улицата.
Докато гледаше, от пушеците профуча черен джип с ярки халогенни светлини. Ченгета. Гюс се обърна и подгони сянката си от предните фарове по улицата… право срещу бандата на шестимата. Те се приближаваха към него с бледи лица, черните им очи блестяха на светлината на фаровете. Чу как вратите се отвориха, на паважа изтропаха ботуши, и се оказа заклещен между тези два съдбоносни избора. Налетя на озъбените вампири, замаха със закопчаните си юмруци и заблъска с глава в гърдите им. Не искаше да даде на никой от тях шанс да си отвори устата. Но след това един от тях провря ръката си под белезниците на Гюс, извъртя го и го смъкна долу. За секунда глутницата се озова над него и започнаха да се бият кой да пие от гърлото му.
Чу се рязко и отсечено твак, и вампирски врясък. После плясс, и една от вампирските глави изхвърча.
Този върху него беше ударен отстрани и изведнъж се свлече. Гюс се превъртя и се вдигна на колене насред уличната битка.
Не бяха никакви ченгета. Бяха мъже в черни якета с качулки. Лицата им бяха скрити, бяха в черни бойни клинове и черни десантни боти. Стреляха с пистолетни арбалети и с по-големи арбалети с дървени приклади. Гюс видя как един от тях се прицели във вампир и заби стрела във врата му. Преди вампирът да успее да вдигне ръцете си към гърлото, стрелата се взриви толкова силно, че разкъса шията и му отпра главата. Мъртъв вампир.
Стрелите бяха със сребърен връх и взривен заряд.
Ловци на вампири. Гюс зяпна в изумление към тези момчета. От входовете излизаха още вампири, а тези стрелци бяха адски точни от двайсет и пет, дори трийсет метра.
Един от тях бързо налетя към Гюс все едно, че го беше сбъркал с вампир и преди той да успее да отвори уста, ловецът стъпи с ботата си върху рамото му и го натисна на платното. Презареди арбалета си и го нацели в брънките на белезниците му. Сребърната стрела разцепи стоманата и се заби в асфалта. Гюс примижа, но взрив не последва. Ръцете му бяха разделени, макар и все още в гривните на полицейските белезници, а ловецът го дръпна на крака с изумителна сила.
— Да, мамка му! — изрева Гюс, обзет от възторг при гледката на тези момчета. — Къде да се запиша!
Но спасителят му се беше забавил, нещо беше задържало погледа му. Гюс се взря в тъмната вътрешност на качулката му и лицето там бе бяло като яйчена черупка. Очите му бяха черни и червени, а устата — суха и почти без устни.
Ловецът беше зяпнал в кървавите черти по дланите на Гюс.
Гюс познаваше този поглед. Видял го беше току-що в очите на брат си и на майка си.
Понечи да се отскубне, но хватката на рамото му беше желязна. Съществото отвори устата си и върхът на жилото му се появи.
Тогава връхлетя друг ловец и насочи арбалета си в шията на първия. Новият смъкна качулката на първия и Гюс видя плешивата глава без уши и старческите очи на зрял кръвопиец. Вампирът изръмжа към оръжието на събрата си, но предаде Гюс в ръцете на новия ловец, чието бледо вампирско лице Гюс успя да зърне, докато го вдигаха и понасяха към черния джип, след което го хвърлиха на седалката на третия ред.
Останалите закачулени вампири се качиха във возилото и потеглиха, а колата завъртя рязко на булеварда. Гюс видя, че е единственото човешко същество в джипа. Какво искаха да правят с него?
Удар в слепоочието го зашемети и повече въпроси не последваха. Джипът се понесе назад към горящата сграда, изригна през уличния пушек като самолет през облак, после гумите му изсвириха покрай уличния бой и зави на следващия ъгъл към горната част на Манхатън.
Така нареченият „Изкоп“ на срутения Световен търговски център, дълбоката седем етажа основа, бе осветен ярко като ден за нощната работа дори в минутите преди зазоряване. При все това строителният обект беше затихнал, а огромните машини мълчаха. Работата, която бе продължавала денонощно почти след рухването на кулите, засега бе почти напълно прекъсната.