— Защо това място? — попита Еф. — Защо точно тук?
— Привлякло го е — каза Сетракян. — Къртицата си изравя дом в изсъхналия дънер на мъртво дърво. Гангрената се образува в рана. Той е пуснал корени в трагедията и болката.
Еф, Сетракян и Фет седяха в задната част на вана на Фет, паркиран на Чърч и Кортланд. Сетракян седеше до задните прозорци с прибор за нощно виждане. Минаваха съвсем малко коли, само по някое нощно такси или камион за зареждане на стока. Никакви пешеходци или други признаци на живот. Гледаха за вампири и не намираха никакви.
— Твърде светло е тук — каза Сетракян, без да сваля уреда от очите си. — Крият се.
— Не можем непрекъснато да гледаме тук — рече Еф.
— Ако наистина са толкова много, колкото подозираме, значи трябва да са наблизо. Трябва да се върнат в леговището си преди изгрев-слънце. — Сетракян погледна към Фет. — Мисли като паразит.
— Едно ще ви кажа — заговори Фет. — Никога не съм виждал плъх да излиза през предната врата. — Помисли малко, след което се избута покрай Еф към предните седалки. — Имам идея.
Подкара на север по Чърч стрийт към административна сграда на едно каре североизточно от обекта на СТЦ. Обкръжаваше я голям парк. Фет паркира на автобусна спирка пред Парк Роу и спря двигателя.
— Този парк е едно от най-големите гнезда на плъхове в града. Опитахме се да оскубем бръшляна, защото много добре прикрива повърхността. Подменихме контейнерите за смет, но никаква полза. Играят тук като катерици, особено по обед, когато хората идват да се хранят. Храната ги радва, но храна могат да си намерят почти навсякъде. Това, което наистина ги привлича, е инфраструктурата. — Фет посочи към земята. — Там отдолу има изоставена метростанция. Старата спирка на Градския съвет.
— Още ли е свързана? — попита го Сетракян.
— Долу всичко е свързано по един или друг начин.
Продължиха да наблюдават и не се наложи да чакат дълго.
— Там — промълви Сетракян.
Еф забеляза на уличната светлина фигура на размъкната жена, на около трийсет метра от тях.
— Бездомничка.
— Не — каза Сетракян и му подаде инфрачервения бинокъл.
Еф видя през прибора жената като огнено червено петно на студения и тъмен фон.
— Метаболизма им — обясни Сетракян. — Ето още една.
По улицата една дебела жена залиташе, сякаш току-що беше слязла на сушата от корабна палуба. Задържа се в сенките покрай ниската желязна ограда на парка.
После се появи и друг. Мъж в престилка на уличен вестникар, понесъл някакво тяло на рамото си. Прехвърли го през оградата, след което се изкатери сам. Падна долу, като раздра единия крачол на панталоните си, изправи се без да реагира, вдигна отново жертвата си и продължи под прикритието на дърветата.
— Да — каза Сетракян. — Това е.
Еф потръпна. Присъствието на тези крачещи вируси, на тази хуманоидна зараза, го отвращаваше. Гадеше му се, докато гледаше как залитат през парка като низши твари, подчинени на някакъв безсъзнателен импулс да се скрият от светлината. Долови бързината им. Бяха като нощни пътници, опитващи се да хванат последния влак за вкъщи.
Тримата излязоха тихо от вана. Фет носеше предпазен комбинезон „Тайвек“ и гумени ботуши за газене. Предложи им два резервни комплекта, но Еф и Сетракян избраха само ботушите. Без да ги пита, Сетракян ги напръска със спрей за премахване на миризмата от бутилка с картинка на сърна в червено кръстче в мерник. Спреят, разбира се, не можеше да направи нищо с въглеродния двуокис, който излъчваше дъхът им, нито със звука на помпещите им сърца и кръжащата в телата им кръв.
Фет понесе повечето багаж. Пистолетът за гвоздеи беше в чанта, преметната през гърдите му, с три допълнителни пълнителя с тънки сребърни пирони. Носеше всевъзможни инструменти на колана си, включително монокуляра за нощно виждане и палката с черна светлина, наред с една от сребърните ками на Сетракян в кожена кания. Мощната живачно-кварцова лампа държеше в ръка, а ултравиолетовата мина носеше в плетена торба през рамото си.
Сетракян носеше дългия си бастун и живачно-кварцовата лампа с инфрачервения монокуляр в джоба на палтото си. Опипа кутийката с хапчета в жилетката си, след което остави бомбето си във вана.
Еф също носеше ултравиолетова лампа, а освен това през гърдите си беше преметнал ножница с дълга 80 см сребърна сабя, чиято дръжка се показваше над гърба му.