Извън летището се беше събрала тълпа. Хора, привлечени от необяснимото, странното, потенциално трагичното, събитието. Радиото на таблото на Еф описваше спящия самолет като обект на вероятно отвличане. Разсъждаваха за възможен международен конфликт.
Две летищни платформи подминаха Еф вътре в терминала. Едната возеше просълзена майка, която държеше за ръце две изплашени на вид деца, а другата — възрастен чернокож джентълмен с букет червени рози в скута му. Осъзна, че на онзи самолет там имаше нечий друг Зак. Нечия друга Кели. Съсредоточи се над тази мисъл.
Екипът му го очакваше пред заключена врата малко под Шести портал. Както обикновено, Джим Кент беше стиснал телефона и говореше в прикаченото над ухото му устройство. Джим работеше за Еф, като се справяше с бюрократичната и политическата страна на медицинския контрол. Закри с шепа слушалката на телефона си и го поздрави с думите:
— Няма съобщения за други самолети никъде из страната.
Еф се качи при Нора Мартинес отзад на летищната платформа. Нора, обучен биохимик, беше неговият номер две в нюйоркския екип. Ръцете ѝ вече бяха в найлонови ръкавици и лежаха бледи, гладки и скръбни като лилии в скута ѝ. Измести се леко да му отвори място и той седна до нея, като съжали за породилата се неловкост между тях.
Потеглиха. Във вятъра той усети мириса на блатна сол.
— Колко време беше самолетът на земята, преди да угасне?
— Шест минути.
— И никакъв радио контакт? Пилотът също ли е мъртъв?
Джим се обърна и каза:
— Вероятно, но непотвърдено. Ченгетата на летищните власти влязоха в пътническия отсек, намериха го пълен с трупове и излязоха отново.
— Били са с противогази и ръкавици, надявам се.
— Тъй вярно.
Платформата зави и в далечината самолетът изплува пред очите им. Огромна машина, с насочените от всички ъгли работни светлини към нея, блеснала ярко като посред бял ден. Мъглата от близкия залив създаваше искряща аура около корпуса.
— Боже Господи — промълви Еф.
— „Трите седмака“ го наричат — каза Джим. — Седем седем седем, най-големият реактивен самолет в света. Скорошен модел, нова машина. За това е цялото суетене долу с екипировката. Мислят, че е по-скоро нещо като саботаж.
Даже гумите на колесника бяха огромни. Еф вдигна очи към черната дупка на отворената врата над широкото ляво крило.
— Вече провериха за газ — заобяснява Джим. — Провериха за всичко възможно, което би могло да бъде направено от човек. Не знаят какво да направят повече, освен да започнат от АБ.
— А ние сме АБ-то — отвърна Еф.
За Службата за превенция от рискови материали — СПРМ, този загадъчно дремещ въздушен лайнер, пълен с мъртъвци, беше еквивалентът на това да се събудиш един ден и да намериш буца, израснала на гърба ти. Екипът на Еф беше биопсичната лаборатория, натоварена с отговорността да каже на Федералната авиационна администрация дали заболяването е рак или не.
Облечени в сини блейзъри служители на Транспортна сигурност се нахвърлиха на Еф, опитвайки се да му дадат същите сведения, които вече бе получил от Джим. Да му задават въпроси и да говорят един през друг като репортери.
— Много се е проточило това — каза Еф. — Следващия път, когато се случи нещо необяснимо като това, нас ни викате втори. Първо СПРМ, нас втори. Ясно?
— Да, сър, д-р Гудуедър.
— СПРМ готов ли е?
— В готовност.
Еф забави пред буса на ЦКБ.
— Бих казал, че това не прилича на спонтанно разразила се епидемия. Шест минути на земята? Времевият елемент е твърде кратък.
— Трябва да е преднамерен акт — каза един от служителите на Транспортна сигурност.
— Може би. Засега, предвид онова, което може да ни очаква там, трябва да проявим предпазливост. — Отвори за Нора задната врата на буса. — Ще си облечем предпазните костюми и ще видим с какво си имаме работа.
Един глас го спря.
— Имаме един от нашите на този самолет.
Еф се обърна.
— Един от чии?
— Въздушен шериф. Стандарт за международните полети с превозвачи на САЩ.
— Въоръжен? — попита Еф.
— Това беше идеята ми.
— Никакво телефонно обаждане или предупреждение от него?
— Нищо.
— Трябва да ги е поразило мигновено. — Еф кимна и огледа разтревожените лица на мъжете. — Дайте ми номера на мястото му. Ще започнем оттам.
Еф и Нора се напъхаха в минибуса на ЦКБ, затръшнаха двойните задни врати и заглушиха врявата и суматохата на пистата зад себе си.
Смъкнаха от рафта екипировката за опасност от първа степен. Еф се съблече по тениска и шорти, Нора — по черен спортен сутиен и сини гащета. Бутаха се с лакти и колене в тясното пространство на шевролета. Косата на Нора беше гъста, тъмна и предизвикателно дълга за полеви епидемиолог, но тя бързо си я стегна с ластик. Ръцете ѝ работеха чевръсто и целенасочено. Тялото ѝ беше изящно закръглено, плътта ѝ — кафява и топла.