Сетракян се върна на коловоза с двамата си другари зад гърба си. Мръсната миризма на прясна гореща вампирска пикоч изпълни сводестото пространство и навя мрачни спомени на стария мъж. Другите заобиколиха вонящото на изгорял амоняк петно и се запътиха към отвора в стената.
Еф измъкна сабята от ножницата на гърба си и поведе. Проходът се ушири в гореща катакомба с груби стени, вмирисана на мръсна пара. Включи живачно-кварцовата си лампа тъкмо в мига, в който първият присвит пред него вампир се надигна и го нападна. Еф не успя да вдигне навреме сребърното си острие и вампирът го блъсна назад в стената. Лампата му падна отстрани до вадата канална вода по разровения под и той видя на мастилено черната ѝ светлина, че вампирът е — или по-точно е бил доскоро — жена. Носеше служебно сако върху зацапаната си бяла блуза и черният грим на миглите ѝ се беше размазал около злите като на хищна мечка очи. Челюстта ѝ се смъкна и черният език се разви навън… в мига, в който Фет излетя от прохода.
Нападна я с камата си и я прониза веднъж ниско в хълбока. Тя се отдръпна от Еф и се присви назад. С рев, Фет замахна отново, този път точно над мястото, където трябваше да е сърцето ѝ, в гърдите под рамото. Вампирът се олюля назад, но отново се нахвърли. С вой, той заби острието в корема ѝ и тя се огъна на две и изръмжа… но отново реагира по-скоро с объркване, отколкото като при болка. Щеше да продължи да го напада.
Този път Еф се беше съвзел достатъчно. Когато вампирът отново скочи на Фет, той се изправи и завъртя откъм гърба ѝ сабята си с две ръце. Импулсът за убийство все още му беше чужд и затова леко забави в края на замаха, тъй че острието не посече изцяло. Но се оказа достатъчно. Беше отсякъл гръбначния ѝ стълб и вампирската глава клюмна напред. Ръцете ѝ замахаха и тялото ѝ се затресе, докато падаше в мръсния поток в средата на пода подобно на нещо цвърчащо в нажежен тиган.
Нямаше много време за стъписване. Мляскащите звуци, които отекваха из катакомбата, бяха от стъпките на тичащия напред втори вампир, втурнал се да предупреди другите.
Еф сграбчи кварцовата си лампа от пода и затича след него, притиснал сабята до хълбока си. Представи си, че гони онзи, който е примамил Кели тук и този гняв го понесе напред през плувналия в пара проход. Ботушите му заплющяха силно по плочите. Тунелът кривна надясно, където от камъка и надолу по стесняващата се дупка минаваше широка тръба. Горещината на парата бе подхранила водорасли и плесен, които блеснаха на светлината на лампата му. Успя да открои смътната фигура на вампира пред него, отворил широко длани и дращещ с пръсти във въздуха.
Последва нов рязък завой и вампирът изчезна. Еф забави, заоглежда наоколо, засвети паникьосано с лампата… докато зърна краката на съществото, гърчещи се през една плоска дупка, изровена под страничната стена. Съществото запълзя навътре през прохода с ловкостта на червей и Еф изплющя към стъпалата му с острието, но краката му се измъкнаха твърде бързо и сабята се заби в пръстта.
Еф клекна, но не можа да види другата страна на плитката дупка. Чу стъпки и разбра, че Фет и Сетракян все още са след него. Реши, че не може да чака. Смъкна се на гръб и се запровира.
Напъха се в дупката с ръце над главата, с лампата и сабята напред. Не се заклещвай тук, каза си наум. Ако го направеше, нямаше да може да изпълзи назад. Пропълзя още и ръцете и главата му се показаха на открито, изрита в изкопа и се смъкна на колене.
Вече задъхан, развъртя наоколо лампата си като факла. Намираше се в друг тунел, този път оборудван с желязно перило и с каменна облицовка. Вътре цареше зловеща и необичайна тишина. На по-малко от сто крачки вляво от него имаше светлина.
Платформа. Забърза по коловоза и се качи горе. Тази платформа не предлагаше нищо от пищната декорация на градска станция, беше само голи стоманени греди и тръби по тавана. Еф смяташе, че е спирал на всички станции в централната част на Манхатън, но тази не беше виждал никога.
В края на платформата се виждаше дълга редица от вагони, а табелата на вратата гласеше „ИЗВЪН УПОТРЕБА“. В средата се издигаше стара разнебитена контролна кула с изписани по стените груби графити. Опита вратата, но се оказа заключена.
Чу стържене зад себе си в стената на тунела. Фет и Сетракян се провираха през дупката да го догонят. Може би не беше разумно да тича сам напред. Еф реши да ги изчака в този оазис от светлина, докато чу трополене на камъни по близкия коловоз. Обърна се и видя скочилия от последния вагон вампир, който тичаше покрай отсрещната стена, по-далече от светлините на изоставената станция.