Когато подът престана да трепери и шумът от влака заглъхна като отминаваща буря, тримата забавиха, за да приглушат стъпките на ботушите си. Еф усети другите преди да ги е видял, насядали или налягали по пода. Съществата се бяха разбудили с приближаването им. Изправяха се, но не нападаха, тъй че продължиха напред без да спират към леговището на Господаря.
Демоните се бяха хранили през нощта и бяха налети с кръв като кърлежи, налягали по пода, за да смелят изпитата кръв. Лежаха отпуснати като смъртници: същества, примирени да дочакат слънцето да се скрие и възможността да се хранят отново.
Започваха да се надигат. Бяха в строителни дрехи или служебни костюми, спортни облекла, пижами и дори без нищо по себе си.
Еф стисна сабята в ръката си и заоглежда лицата, докато ги подминаваше. Мъртви лица с кърваво червени очи.
— Стойте един до друг — изшепна Сетракян и предпазливо извади ултравиолетовата мина от плетената торба на гърба на Фет, докато вървяха. С кривите си пръсти разви ивица изолирбанд, след което отвинти горната част на кълбото, за да постави батерията. — Искрено се надявам това да подейства.
— Надяваш се? — възкликна Фет.
Тогава един тръгна към тях — старец, може би не толкова заситен като другите. Фет му показа сребърната си кама и вампирът изсъска. След това опря ботуша си в бедрото на стареца, изрита го назад и показа сребърното си острие на другите.
— В дълбока дупка се завираме тук.
От стените се запоказваха още лица, зачервени и озъбени. По-стари вампири, първо или второ поколение, ако се съдеше по побеляващите им коси. Разнесе се животинско ръмжене и гърлено цъкане все едно, че някои се опитваха да проговорят, затруднени от израстъците под езиците си. Издутите им гърла потръпваха уродливо.
Сетракян заговори между Фет и Еф:
— Когато този шип се удари в пода, батерията би трябвало да направи контакт.
— Би трябвало!
— Трябва да се прикриете, преди да се възпламени. Зад тези колони. — На равни интервали пред тях се издигаха ръждясали и разядени от вадички вода крепежни стълбове. — Ще имате не повече от няколко секунди. Щом го направите, затворете очите си. Не гледайте. Взривът ще ви ослепи.
— Просто го направи! — извика му Фет, обкръжен от вампирите.
— Още не…
Старецът отвори бастуна си, колкото да оголи сребърното острие и с бързо движение като чаткащ кремък в огниво прокара два криви пръста по острия ръб. По каменния под закапа кръв. Миризмата премина през вампирите като вълна. Заприиждаха от всички страни и от всевъзможни невидими ъгли, все по-възбудени и гладни.
Фет размаха камата си в прашасалия въздух, за да запази няколкото метра открито пространство около тях, докато продължаваха напред.
— Какво чакаш още?
Еф трескаво оглеждаше лицата, най-вече на жените с мъртвешки погледи, за Кели. Една закрачи към него, той опря върха на дългата сабя в гърдите ѝ и тя се присви назад като опарена.
Шумът вече се усилваше, напиращите отзад същества притискаха предните. Гладът надвиваше колебанието, нуждата — търпението. Кръвта на Сетракян капеше по пода, миризмата ѝ — и безгрижното ѝ похабяване — ги влудяваше.
— Хайде! — извика Фет.
— Още няколко секунди…
Вампирите настъпваха, Еф ги задържаше с върха на сабята. Едва сега съобрази да включи отново кварцовата лампа, но напираха в отблъскващите ѝ лъчи като зомбита, взиращи се в слънцето. Най-предните бяха оставени на милостта на тълпата отзад. Мехурът около тях се пукаше… Еф усети как нечия ръка го сграбчи за ръкава…
— Сега! — каза Сетракян.
Хвърли във въздуха увенчаното с шип кълбо като рефер, хвърлящ спорната топка. Масивният предмет достигна най-високата си точка и щом се заспуска към пода, тежкият шип се насочи право надолу.
— Давай, давай! — извика им Сетракян.
Еф развъртя лампата и замаха със сабята си като с мачете, затичан към една от подпорите. Усещаше как го сграбчват отзад и дърпат, усещаше резките изтупвания на сечащата сабя и чуваше стоновете им и приглушения им вой. И все пак… търсеше с поглед Кели и посичаше всеки, едва след като се увереше, че не е тя.
Бръмченето на мината се усили до вой, Еф сечеше и риташе, пробивайки си път към стоманената крепежна колона. Стъпи в сянката ѝ точно в мига, в който подземната зала започна да се изпълва с ослепителна синя светлина. Стисна очи и ги скри под свитата си ръка.