След като Еф окончателно се раздели с Кели и тя подхвана бракоразводните процедури, между него и Нора имаше кратка забежка. Беше само за една нощ, последвана от извънредно неловка и притеснена сутрин след това. Неловкост, която се проточи месеци наред… чак до следващата забежка само преди няколко седмици. Този път, макар случилото се между тях двамата да беше по-страстно от предния път, ситуацията беше изпълнена с намерение да се избегнат клопките, в които попаднаха при първия случай и всичко това доведе до нова продължителна и неловка сдържаност.
Проблемът беше в това, че с Нора работеха прекалено близо един до друг. Ако споделяха някаква поне относително нормална работа, някакво традиционно работно място, може би резултатът щеше да е друг, може би нещата щяха да са по-лесни, по-обикновени. Но това беше „любов в окопите“ и след като всеки от двамата даваше толкова много от себе си на „Канарчето“, твърде малко време им оставаше един за друг или за останалия свят. Толкова поглъщащо партньорство, че никой от двамата не питаше „Как мина денят ти?“ в почивката. Може би защото изобщо нямаше време за почивка.
Както сега. Да се съблекат голи един пред друг по възможно най-малко сексуалния начин. Защото навличането на биоскафандър е антитезата на чувствеността. Пълната противоположност на съблазънта, отдръпването в профилактиката, в стерилността.
Първият пласт беше бял гащеризон „Номекс“ с инициалите на Центъра за контрол на болестите ЦКБ на гърба. Затваряше се с цип от коляното до брадичката. Яката и маншетите се стягаха плътно с лента „Велкро“, а черните боти бяха с връзки до пищялите.
Вторият пласт беше бял костюм за еднократна употреба, изработен от подобната на хартия тъкан „Тайвек“. Следваха ботушите, нахлузени върху ботите. После — химически защитните ръкавици „Силвър шийлд“ върху найлонови предпазители, стегнати със залепващи ленти на китките и глезените. След това поставиха апаратурата за автономно дишане: ремъчен комплект „SCBA“, лек титаниев резервоар под налягане, лицева дихателна маска и индивидуална система за безопасност и предупреждение с противопожарна аларма.
Всеки от двамата се поколеба, преди да нахлузи маската на лицето си. Нора се усмихна леко и хвана в шепа брадичката му. Целуна го.
— Добре ли си?
— Аха.
— Не ми изглеждаш така. Как беше Зак?
— Намусен. Сърдит. Както се очакваше.
— Не е твоя вината.
— Е, и? Важното е, че този уикенд със сина ми приключи и изобщо няма да мога да се върна. — Приготви се да си сложи маската. — Знаеш ли, дойде един момент в живота ми, в който нещата се сведоха до избор между семейството ми или работата ми. Мислех си, че съм избрал семейството. Явно не е било достатъчно.
Имаше мигове като този, които идваха неканени и сами. Появяваха се обикновено в най-неподходящия момент, когато гледаш някого и осъзнаваш, че ще те заболи, ако се окажеш без него. Еф съзнаваше колко нечестно се беше отнесъл към Нора, вкопчвайки се в Кели — не в самата Кели дори, а в миналото, в мъртвия си брак, в онова, което някога е било… И всичко само заради Зак. Нора харесваше Зак. Зак също я харесваше, беше очевидно.
Но сега, точно сега не беше моментът да мисли за това. Еф постави респиратора си и провери дихателния резервоар. Външният слой представляваше жълт — канарено жълт — напълно херметизиран „космически“ костюм с плътно затворена качулка, 210 градусов визьор и залепващи ръкавици. Това бе същинският изолационен костюм от първа степен, „контактният костюм“ — дванадесет пласта тъкан, която след запечатването си изолираше абсолютно носещия го от външната атмосфера.
Нора провери екипировката му, както и той нейната. Изследователите на биологични рискове действат по правила на партньорство и взаимно гарантиране на безопасността също като леководолазите. Костюмите им леко се издуха от въздушната циркулация. Изолирането от патогени означаваше задържане на пот и телесна топлина, а температурата в костюмите им можеше да надвиши с трийсет градуса стайната.
— Изглежда добре — каза Еф през гласово активирания микрофон в маската си.
Нора кимна, уловила погледа му през преградата. Очите ѝ се задържаха миг по-дълго, сякаш се канеше да му каже нещо, но премисли.
— Готов ли си?
Отвърна ѝ с кимване.
— Хайде да свършваме.
Вън на пистата Джим включи мобилната си командна конзола и свърза закрепените на маските им видеокамери към два отделни монитора. Закрепи малките включени фенерчета върху ремъците на раменете им. Дебелината на многопластовите изолационни ръкавици ограничаваше фините им двигателни умения.