— Какъв беше този вятър?
— Задната врата трябва да е отворена.
Еф се озърна за Нора. В тоалетната се чу шум и тя излезе в коридора. Видя, че всички са зяпнали в нея.
— Какво става?
Еф се обърна към другия край на къщата и погледна към ъгъла, зад който бе плъзгащата се стъклена врата към задния двор.
Там се появи човешка фигура. Спря се, отпуснала ръце на хълбоците.
Еф я зяпна парализиран.
Кели.
— Мамо!
Зак понечи да тръгне към нея, но Еф се пресегна и го сграбчи. Трябваше да го е заболяло, защото момчето се дръпна изненадано и го погледна.
Нора скочи и прегърна момчето отзад.
Кели просто стоеше там. Гледаше ги. Без никакво изражение, без да мига. Изглеждаше като в шок, оглушала сякаш от скорошен взрив.
Еф разбра моментално. Онова, от което се боеше повече от всичко на света. Болката в сърцето му бе непоносима.
Кели Гудуедър беше превърната. Мъртво същество, върнало се у дома си.
Зяпналите ѝ очи се спряха на Зак. Нейният „най-скъп“. Беше се върнала за него.
— Мамо? — промълви Зак видял, че нещо не е наред.
Еф усети бързо движение зад себе си. Фет се втурна в коридора, награбил сабята му и размаха сребърното острие във въздуха пред Кели.
Лицето ѝ се сгърчи в неистова злоба и тя оголи зъби.
Сърцето на Еф потъна.
Тя беше демон. Вампир.
Една от тях.
Отишла си беше от него завинаги.
С приглушен стон Зак се присви от ужас пред гледката с превърналата му се в демон майка… и падна на пода в несвяст.
Фет тръгна към нея, но Еф изви ръката му, преди да го подмине. Кели се присви назад от сребърното острие като котка с настръхнала козина. Засъска към тях. Погледна още веднъж с гняв към падналото в безсъзнание момче, за което бе дошла… а след това се обърна и побягна през задната врата.
В мига, в който Еф и Фет завиха зад ъгъла, Кели се хвърли през ниската метална верига на оградата, отделяща задния двор от този на съседите и се стопи в новата нощ.
Фет затвори вратата и заключи. Спусна щорите над стъклото и се обърна към Еф.
Еф замълча. Върна се при Нора, коленичила на пода до Зак с изпълнени с отчаяние очи.
Едва сега осъзна колко коварна бе тази зараза. Хвърляше близък срещу близък. Смърт срещу живот.
Господаря я беше изпратил. Хвърлил я беше срещу Еф и Зак. За да ги терзае. Да нанесе отмъщението си.
Ако привързаността към „най-скъп“ имаше връзка с желанието им да се съберат и след смъртта… то Еф разбираше, че Кели никога нямаше да се предаде. Щеше да продължи да дебне сина си вечно, освен ако някой я спреше.
Разбра, че съдебната им битка за Зак не е свършила. Всъщност само беше преминала в нов стадий. Погледна лицата им… след това пожарите на телевизора… а после се обърна към компютъра. Натисна клавиша „Enter“, довършвайки задачата на Зак. Изпрати доказателството за развилнелия се на света вампир… а после отиде в кухнята, където Кели пазеше скоча. За първи път от толкова време си сипа пиене.
Авторите изказват огромната си признателност и с ентусиазъм препоръчват книгата „Плъховете: Наблюдения над историята и жизнената среда на най-нежеланите градски обитатели“ на Робърт Съливан (Блумсбъри, 2004 г.)