Капитан Дойл Редфърн седеше в средата на леглото с прибрани в скута си ръце. Беше бос, облечен само в болничен халат и изглеждаше бодър. Ако се изключеха интравенозната тръбичка в ръката и под рамото му, както и изпитото му лице — изглеждаше все едно, че е смъкнал 4-5 килограма, откакто Еф го беше видял в пилотската кабина — той имаше вид на съвсем нормален, очакващ преглед пациент.
Вдигна обнадеждено очи, щом Еф се приближи до него.
— От летището ли сте?
Еф поклати глава озадачен. Предната нощ този човек простена и рухна на пода в пилотската кабина на Полет 753, а очите му се бяха извърнали навътре в черепа. Тогава изглеждаше почти умрял.
Тънкият матрак изскърца, когато пилотът се размърда на мястото си. Изохка все едно, че се беше схванал и попита:
— Какво се случи със самолета?
Еф не можа да скрие разочарованието си.
— Дойдох, за да ви питам точно това.
Еф се вгледа в рокзвездата Габриел Боливар. Седеше на ръба на леглото като фантастичен готически чернокос водоливник, загърнат в болничен халат. Без ужасния грим изглеждаше изненадващо чаровен — като човек, свикнал на тежък, изпълнен с несгоди бохемски живот.
— Проклетият махмурлук — изпъшка Боливар.
— Други оплаквания? — попита Еф.
— Много. Човече. — Прокара ръка през дългата си сплъстена коса. — Никога не лети с редовен полет. Това е поуката от тази история.
— Господин Боливар, можете ли да ми кажете кое е последното нещо, което помните около приземяването?
— Какво приземяване? Без майтап. През повечето от полета наблягах на водка с тоник — сигурен съм, че съм го проспал. — Вдигна очи и примижа от светлината. — Дали ще може малко демерол, а? Може би като мине количката с освежителните?
Еф забеляза белезите, кръстосващи се по оголените ръце на Боливар и си спомни, че един от концертните му номера бе да се реже на сцената.
— Опитваме се да свържем пътниците с вещите им.
— Това е лесно. Нямах нищо. Никакъв багаж, само телефона ми. Чартърът ми се развали и аз се качих на този самолет само пет минути преди да отлети. Мениджърът ми не ви ли го каза?
— Още не съм говорил с него. Интересувам се по-конкретно от един голям сандък.
Боливар го зяпна.
— Това някакъв психотест ли е?
— В товарния отсек. Стар сандък, запълнен отчасти с пръст.
— Идея нямам за какво ми говорите.
— Не сте ли го транспортирал вие от Германия? Прилича на нещо, което човек като вас би могъл да колекционира.
Боливар се намръщи.
— Това е игра, пич. Шибано шоу, спектакъл. Готическо мацало и вулгарен текст. Потърси ме в Гугъл — баща ми беше методистки пастор и единственото, което колекционирам, са путки. Като стана дума, кога по дяволите ще изляза оттук?
— Имаме да направим още няколко теста. Искаме да ви дадем чист здравен сертификат, преди да ви пуснем да си ходите.
— Кога ще ми върнат телефона?
— Скоро — отвърна Еф на излизане.
Администраторката имаше проблем с трима мъже пред входа на изолационното. Двама стърчаха с една глава над Еф и трябваше да са бодигардовете на Боливар. Третият беше по-дребен, носеше куфарче и определено миришеше на адвокат.
— Отсекът е забранен за достъп, господа.
— Тук съм, за да освободя своя клиент Габриел Боливар — заяви адвокатът.
— Господин Боливар е подложен на медицински тестове и ще бъде освободен в най-ранния възможен момент.
— И кога ще бъде това?
Еф сви рамене.
— След два — три дни може би, ако всичко върви добре.
— Господин Боливар е подал искане да бъде освободен и поставен под наблюдение на личния си лекар. Имам не само правни пълномощия, но мога да му осигуря здравното обслужване в случай, че по някакъв начин е пострадал.
— Никой освен мен не влиза да го вижда. — Еф се обърна към администраторката. — Трябва да поставим пазач тук веднага.
Адвокатът пристъпи напред.
— Слушайте, докторе. Не знам много за карантинния закон, но съм напълно сигурен, че за да се задържи някой под медицинска изолация, е необходима изпълнителна заповед от президента. Всъщност, бих ли могъл да видя въпросната заповед?
Еф се усмихна.
— Господин Боливар сега е мой пациент, както и оцелял при масова злополука. Ако оставите номера си на бюрото на медицинските сестри, ще се постарая да ви държа в течение относно възстановяването му. Със съгласието на самия господин Боливар, разбира се.
— Вижте, докторе. — Адвокатът сложи ръка на рамото му — жест, който никак не се хареса на Еф. — Мога да постигна по-бързи резултати от съдебна намеса просто като мобилизирам побеснелите фенове на клиента си. — Погледът му включи и администраторката в заканата. — Искате ли вън пред болницата да се струпа тълпа протестиращи готически ненормалници? Да нахлуят по тези коридори, за да се опитат да си видят идола?