Насмолената мушама скърцаше под ботушите на екипа на СПРМ, докато вдигаха сините пластмасови чували за ремъците от двата края и ги товареха с цялата дължима официалност на определения за това камион.
— Трябваше да има мухи — каза Еф. Работните светлини, включени около хангара показваха, че въздухът над телата бе съвсем чист, с изключение на някоя и друга ленива мушица. — Защо няма никакви мухи?
След смъртта бактериите по храносмилателния тракт, които приживе съжителстват в симбиоза със здравия човешки организъм — приемник, започват да се борят сами за себе си, като накрая си прояждат пътя през коремната кухина и разяждат органите. Мухите могат да засекат миризмата от разлагащите се трупове от една миля разстояние.
Тук бяха наредени двеста и шест ястия. Хангарът трябваше да гъмжи от бръмчащи насекоми.
Еф закрачи по смолистото покритие към двама служители на СПРМ, които тъкмо запечатваха поредния чувал.
— Задръжте малко.
Двамата се изправиха и отстъпиха назад, а той коленичи и отвори ципа, за да погледне тялото вътре.
Оказа се момичето, което бе умряло, хванало ръката на майка си. Еф бе запомнил мястото му на пода, без да го съзнава. Човек винаги помни децата.
Русата ѝ коса лежеше сплъстена. Висулка с усмихнато слънчице, висяща на черна каишка, се бе отпуснала на шията. Бялата рокля почти ѝ придаваше вид на младоженка.
Служителите се бяха изместили, за да затворят следващия чувал. Нора се приближи зад Еф и го загледа. Със защитените си от ръкавици ръце той прихвана леко момичето от двете страни на главата и я завъртя.
Трупното вкочанясване настъпва изцяло около дванайсет часа след смъртта и се задържа около двайсет до двайсет и четири часа — сега бяха точно в средата на този обхват — докато втвърдените калциеви връзки в мускулите отново поддадат и тялото възвърне своята гъвкавост.
— Все още е гъвкаво — каза Еф. — Никакво вкочанясване.
Хвана я за рамото и бедрото и извърна момичето по очи. Разкопча гърба на роклята ѝ и оголи плътта на кръста с малките издути възелчета на гръбначния стълб. Кожата ѝ беше светла и леко луничава.
След като сърцето спре, кръвта се излива в кръвоносната система. Капилярните стени с дебелина едва една клетка скоро поддават, пръскат се и изливат кръвта в околните тъкани. Тази кръв се утаява в най-ниската, „висяща“ страна на тялото и бързо се съсирва. Смята се, че след шестнайсет часа настъпва трайно посиняване.
Вече бяха минали тази граница.
От издъхването в седящо положение и полагането на тялото в легнало положение след това, излялата се сгъстена кръв трябваше да придаде на кожата на кръста ѝ тъмночервен цвят.
Еф огледа редицата чували.
— Защо тези тела не се разлагат, както би трябвало?
Отпусна отново момичето на пода, а след това отвори дясното ѝ око с опитна ръка. Роговицата ѝ бе замъглена, както трябваше да е, мътно белият защитен слой беше сух, както се полагаше. Еф огледа пръстите на дясната ѝ длан — пъхнатата в ръката на майка ѝ — и установи, че са леко набръчкани заради дехидратацията, както и трябваше да бъде.
Отдръпна се и седна, притеснен от смесените сигнали, които получаваше. След това пъхна двата си палеца в ръкавици между пресъхналите ѝ устни. Звукът, наподобяващ изпъшкване, който се изтръгна от разтворените челюсти, беше просто от излизане на газ. Непосредствената вътрешност на устата беше в обичайното състояние, но той пъхна навътре един от пръстите си, за да притисне езика и да провери за още сухота.
Мекото небце и езикът бяха напълно побелели като изваяни от слонова кост. Като анатомичен модел. Езикът бе вкочанен и странно изпънат. Еф го измести встрани, за да открие останалото от устната кухина, също така изцедено.
Изцедено? Какво следва? „Телата са били изцедени — една капка кръв не е останала.“ Сякаш чуваше фразата от телевизионното хорър шоу на Дан Къртис от 70-те: „Лейтенант… труповете… те… кръвта им е изцедена!!!“ Следва музика на орган.
Умората започваше да го обзема. Еф задържа втвърдения език между палеца и показалеца си и светна с малкото фенерче, за да погледне надолу по побелялото гърло. Стори му се някак смътно гинекологично. Порно манекен?
После езикът се раздвижи. Той се дръпна рязко назад, изваждайки пръста си.
— Божичко!
Лицето на момичето остана гладко като смъртна маска с все още леко разтворени устни.
Нора до него се взря.
— Какво беше това?
— Просто рефлекс — отвърна той и се изправи. Гледа продължително в момичешкото лице, докато повече не можа да издържи. Дръпна отново ципа и я покри.