— Какво би могло да е? — каза Нора. — Нещо, което забавя тъканното разпадане? Тези хора са мъртви…
— Във всяко отношение, освен разлагането. — Еф поклати притеснено глава. — Не можем да задържаме транспорта. Изводът е: тези тела ни трябват в моргата. Отваряме ги. Изясняваме го това отвътре.
Забеляза, че Нора е зяпнала към резбования сандък, оставен на пода на хангара встрани от останалия багаж.
— Нещо много сбъркано има тук — промълви тя.
Еф гледаше в другата посока, към големия самолет над главите им. Искаше отново да се качи на борда. Трябваше да са пропуснали нещо. Отговорът трябваше да се крие там.
Но преди да е успял да го направи видя, че Джим Кент влезе в хангара с директора на ЦКБ. Д-р Еверет Барнс беше шейсет и една годишен, все още същият провинциален южняшки доктор като в началото на кариерата си. Службата за обществено здравеопазване, от която ЦКБ бе част, беше възникнала от ВМС и макар СОЗ отдавна да се беше разклонила и да действаше самостоятелно, много от висшите представители на ЦКБ продължаваха да предпочитат полувоенната униформа, в това число и директор Барнс. Оттам и противоречивата външност на простодушния народен джентълмен с бяла козя брадичка, облечен като пенсиониран адмирал в изрядна полева униформа в цвят каки чак до отличителните лентички на гърдите. Много напомняше на накичения с бойни отличия полковник Сандърс.
След въведенията и повърхностния оглед на един от мъртъвците от самолета, директор Барнс попита за оцелелите.
— Никой от тях няма и бегъл спомен за случилото се — обясни му Еф. — С нищо не ни помагат.
— Симптом?
— Главоболия. Някои — тежки. Болки в мускулите, кънтеж в ушите. Загуба на ориентация. Пресъхнала уста. Проблеми с равновесието.
— Общо взето — нищо повече от всеки друг, слязъл след трансатлантически полет — каза директор Барнс.
— Странно е, Еверет — отвърна Еф. — Двамата с Нора бяхме първите на самолета. Тези пътници — всички до един — бяха мъртви. Не дишаха. Четири минути без кислород е прагът за трайно мозъчно увреждане. Тези хора трябва да са били извън строя повече от час.
— Очевидно не — каза директорът. — И не можаха да ти кажат нищо?
— Имаха повече въпроси към мен, отколкото аз към тях.
— А общото между четиримата?
— Проследявам го в момента. Канех се да те помоля за помощ да ги задържим, докато си свършим работата.
— Помощ ли?
— Тези четирима пациенти трябва да ни съдействат.
— Имаме съдействието им.
— Засега. Просто… не мога да поема никакви рискове.
Директорът поглади спретнато подстриганата си бяла брада, преди да заговори:
— Сигурен съм, че с леко тактическо прилагане на повечко добро отношение бихме могли да се облагодетелстваме от благодарността им, че са избегнали тази трагична съдба и да ги направим по-услужливи. — Усмивката му оголи горния ред тежко емайлирани зъби.
— Какво ще кажеш за прилагането на Закона за Здравеопазването…
— Ефраим. Знаеш, че има цял свят разлика между изолирането на няколко пътника за доброволно превантивно лечение и задържането им под карантина. Трябва да се съобразим с по-големите проблеми. Медийните проблеми, откровено казано.
— Еверет, с цялото ми уважение се налага да възразя…
Малката длан на директора леко се отпусна на рамото му. Провлече малко повече тона, може би за да смекчи удара.
— Позволи ми да спестя и на двама ни малко повече време тук, Ефраим. Ако погледнем обективно на ситуацията, можем да кажем, че този трагичен инцидент е овладян, слава Богу. Нямаме никакви други смъртни случаи или заболявания на нито един друг самолет или летище по цялото земно кълбо за близо осемнайсет часа след приземяването на боинга. Това са позитивите и трябва да наблегнем на тях. Да пратим съобщение до широката общественост, да подсилим увереността на хората в системата за въздушен превоз. Сигурен съм, Ефраим, че привличането на тези щастливи оцелели, апелирането към тяхното чувство за чест и дълг, ще е достатъчно, за да ги склоним да ни съдействат. — Директорът отдръпна ръката си и се усмихна на Еф като военен, пошегувал се със своя син — пацифист. — Пък и — продължи Барнс — това изглежда като да е причинено от изтичане на газ, нали? Толкова много жертви, така внезапно обездвижени? Затворената среда? И съвземането на оцелелите, след като бяха свалени от самолета?
— Освен дето въздушната циркулация спря със спирането на тока, веднага след приземяването на самолета — намеси се Нора.
Директор Барнс кимна и скръсти ръце, за да го премисли.