Извикаха отново на Кели, застанала сама пред къщата си, за да ѝ кажат, че вече е безопасно да си свали очилата.
— Не бива да пропуснеш това!
Кели нямаше да свали очилата си, колкото и да твърдяха по телевизията, че било безопасно да се направи по време на пълното скриване. Телевизията твърдеше и че няма да остарее, ако си купува скъпи кремове и хапчета.
По улицата се разнесе масово охкане и ахкане. Истинско квартално събитие, за чиято изключителност потопените в мига хора се бяха настроили. Всички, освен Кели. Какво ми става? — зачуди се тя.
Отчасти се дължеше на това, че бе видяла Еф по телевизията. Не каза много на пресконференцията, но Кели разбра по очите му и по начина, по който говореше, че нещо не е наред. Че нещо наистина не е наред. Нещо извън рутинните уверения на губернатора и кмета. Нещо извън внезапната и необяснена смърт на 206 трансатлантически пътници.
Вирус? Терористично нападение? Масово самоубийство?
А сега и това.
Искаше ѝ се Зак и Мат да са си у дома. Искаше ги тук с нея, точно сега. Искаше това слънчево затъмнение най-сетне да свърши и да знае, че никога повече няма да изпита това усещане. Взря се отново нагоре през филтриращите очила към убийствената луна в тъмния ѝ триумф, притеснена, че може да не види никога повече слънцето.
Зак стоеше на седалката си до Мат, който се беше вторачил в затъмнението с вирнат нагоре нос и зяпнала уста като шофьор, примижал в насрещния трафик. Над петдесет хиляди фенове на „Янките“ със специални униформени защитни очила вече се бяха изправили на крака с вдигнати нагоре лица. Гледаха в луната, затъмнила слънцето в един идеален за бейзбол следобед. Всички, освен Зак Гудуедър. Пълното слънчево затъмнение си беше страхотно, но след като вече го беше видял, Зак насочи вниманието си към дъгаута3. Мъчеше се да види играчите на „Янките“. Ей го там Джетър, с точно същите очила като на Зак, застанал на най-горното стъпало на едно коляно все едно, че очаква да обявят, че ще бие. Всички питчъри4 и кетчъри5 бяха извън булпена6, струпани на тревата на дясното поле като всеки друг и поглъщаха всичко.
— Дами и господа — съобщи Боб Шепърд, говорителят на стадиона. — Момчета и момичета, можете вече да свалите предпазните очила.
Така и направиха. Петдесет хиляди души, почти в унисон. Разнесе се одобрително мърморене, последвано от рехави аплодисменти и след тях изригнаха възторжени викове сякаш множеството се опитваше да примами неизменно скромния Хидеки Мацуи извън дъгаута да докосне леко шапката си след забавянето в Монюмънт парк.
От училище Зак знаеше, че слънцето представлява нагрята до 6000 градуса по Келвин термоядрена пещ и че короната му, външният слой, съставен от свръхнагрят водороден газ — видим от земята само по време на пълно затъмнение — е неописуемо горещ. Температурата му достигаше до над два милиона градуса по Келвин.
Онова, което видя щом свали очилата си, бе един съвършено черен диск, очертан от тънка пурпурна ивица и обкръжен от аура мътно бяла светлина. Заприлича му на око. Луната — разширена черна зеница; короната — бялото на окото, а яркочервените изригвания от ръба на зеницата — камшичетата свръхнагрят газ, изригващ от ръба на слънцето, бяха налети с кръв капиляри. Като окото на зомби.
Страхотно.
Око на зомби. Не: Еклипс-зомбита. Зомбита на Затъмнението. Тъмни зомбита на планетата Луна! Чакай — луната не е планета. Зомби Луна. Това можеше да е идеята за филма, който щеше да прави с приятелите си тази зима. Лунни лъчи по време на пълно земно затъмнение превръщат членове на нюйоркските „Янки“ в сърбащи мозък зомбита… да! А приятелят му Рон много приличаше на Хорхе Посада. „Ей, Хорхе Посада, може ли да ми дадеш автограф… чакай, какво си… ей, това е моя… какво ти е на… очите ти… аах… не… НЕЕЕЕ!!!“
Органът вече свиреше и няколко пияни мъже се направиха на диригенти. Замахаха с ръце да подканят сектора си да запее с тях някаква сълзлива песен, „Преследван съм от лунна сянка“. На бейзболните тълпи рядко им трябваше особен повод, за да вдигнат шум. Тези хора щяха да ликуват дори ако това затъмнение беше летящ право към тях астероид.
Опа! Зак сепнато осъзна, че точно нещо такова щеше да каже татко му, ако беше тук.
До него Мат, който вече оглеждаше с възхищение безплатните си очила, го сръга.
6
булпен — място на бейзболната площадка, където питчърите загряват, преди да влязат в играта. Б.р.