Монотонните гласове вече бяха по-резки, усилени почти до нетърпимост. Зовяха я. Като някакъв прокълнат хор какофонията се извисяваше от шепот до рев и заглъхваше отново, мъчеше се да се слее в една дума, звучеше, доколкото можеше да го различи, почти като:
— … тхтхтхтхтхтхттттттТУК.
Тя остави слушалките си на края на пистата и задържа само филтриращите очила, докато свърши затъмнението. Свърна встрани от контейнерите „Дъмпстър“ с непоносимата им миризма на гниеща смет и продължи към големите складови ремаркета. Звукът като че ли се излъчваше не от вътрешността на ремаркетата, а може би някъде зад тях.
Закрачи между високите близо два метра товарни контейнери, мина покрай стари разпадащи се самолетни гуми и се озова пред нова редица от по-стари, светло зелени контейнери. Вече го чувстваше. Не само чуваше барабанния тътен, а го чувстваше. Гнездо от гласове, вибриращо в главата и в гърдите ѝ. Зовеше я. Притисна длани на стените на контейнерите, но там не усети никаква вибрация. След това продължи напред, забави се на ъгъла и се наведе да погледне.
На върха на навята от вятъра смет върху неокосената избеляла на слънцето трева лежеше голям и старинен на вид пищно резбован черен дървен сандък. Предпазливо пристъпи на полянката, зачудена защо ще изхвърлят чак тук такава явно добре поддържана антика. Кражбите — организирани или не — бяха част от живота на летището. Може би някой го беше закътал тук, канеше се да се отбие по-късно с кола и да го прибере.
Тогава забеляза котките. Външната зона на летището гъмжеше от подивели котки. Някои от тях бяха домашни любимци, избягали от багажните си клетки. Много други просто бяха оставени край летището от местни хора, поискали да се отърват от нежеланите животинчета. Най-лоши бяха пътниците, изоставили котките си, вместо да заплатят високите ветеринарни такси. Домашни котки, които не знаеха как да се грижат за себе си в дивия свят и които, ако избегнеха да станат плячка на по-едри животни и оцелееха, се вливаха в колонията подивели зверчета, скитащи из стотиците акри занемарена земя на летището.
Всички измършавели котки седяха на задните си лапи, извърнати към огромния сандък. Няколко десетки проскубани мръсни същества… А когато Ло погледна към отрупаното с боклуци дърво край противоураганната ограда, видя, че всъщност подивелите зверчета трябваше да са към сто, всички насядали с лице към дървения сандък, без да ѝ обръщат никакво внимание.
Сандъкът не вибрираше. Не излъчваше шума, към който се беше настроила. Беше озадачена. Стигнала бе чак дотук, за да открие нещо толкова странно в околностите на летището, а то всъщност не беше източникът на онова, което търсеше. Барабанният хор продължаваше. Дали и котките бяха настроени към него? Не. Бяха се съсредоточили върху затворения сандък.
Беше започнала да отстъпва назад, когато котките се вцепениха. Козината по гръбчетата им настръхна — на всяка от тях, изведнъж. Покритите им със струпеи глави се извърнаха към нея, сто чифта подивели котешки очи я зяпнаха в сумрачната среддневна нощ. Ло замръзна уплашена, че ще я нападнат… и тогава над нея се спусна мрак подобно на второ затъмнение.
Котките се обърнаха и побягнаха. Избягаха от голото поле, задраскаха с нокти по високата ограда или се свряха в стари изровени дупки под нея.
Ло не можеше да побегне. Усети зад себе си зноен лъх като от отворена врата на пещ. Присъствие. Щом се опита да се задвижи, звуците в главата ѝ се сляха в един-единствен ужасяващ глас.
— ТУК.
А след това нещо я вдигна нагоре.
Когато котешкият легион се върна, животните откриха тялото ѝ с разбита глава, запокитено в противоветрената ограда като мръсна дрипа. Чайките първи я бяха намерили. Но котките бързо ги прогониха и се захванаха тутакси на работа. Заразкъсваха алчно дрехите ѝ, за да стигнат до пиршеството под тях.
Старецът седеше пред трите съседни прозореца в западния край на помръкналото си жилище, зяпнал нагоре в затъмненото слънце.
Пет минути нощ посред бял ден. Най-голямото естествено възникващо небесно събитие от четири столетия.
Разчетът във времето не можеше да се пренебрегне.
Но с каква цел?
Усещането за спешност го сграбчи за гърлото като трескава длан. Този ден не беше отворил заложната си къща. Беше прекарал часовете след разсъмване, мъкнейки неща от дюкяна си в сутерена. Вещи и антики, които бе събирал през годините…