— Можете ли да увеличите образа? — попита Еф.
Старшият завъртя очи с досада.
— Това тук не ви е епизод от „От местопрестъплението“. Разполагам само с тая шибана радио бракма.
— Значи, няма го. — Нора се обърна към Еф. Другите двама с нищо повече не можеха да помогнат. — Но защо… и как?
Еф се потърка по тила.
— Пръстта от сандъка… трябва да е била същата като бучката, която намерихме току-що. Което означава, че…
Нора го прекъсна:
— Формулираме хипотеза, че от багажния трюм някой се е качил в горната зона за отдих на екипажа?
Еф си спомни чувството, което го беше обзело, докато стоеше в кабината с мъртвите пилоти — точно преди да открие, че Редфърн все още е жив. Усещането за някакво присъствие. Нещо близо.
Придърпа Нора встрани от другите двама.
— И е белязал пътя си с онова… оная мацаница от биологична материя в пътническата кабина.
Нора погледна през рамо към екрана със смътното черно петно в мертеците.
— Мисля, че някой се криеше в онзи отсек, когато влязохме първия път в самолета — каза Еф.
— Добре… — Замълча, докато го осмисли. — Но тогава… къде е сега?
— Където е онзи сандък — отвърна Еф.
Гюс закрачи небрежно по платното с коли в ниския покрит паркинг до летище „Кенеди“. Резките писъци на протрити гуми, завиващи на изходните рампи, ехтяха като в лудница. Извади картончето от джоба на ризата си и провери отново номера на сектора, изписан с друг почерк. Огледа се също така, за да се увери, че няма никой наблизо.
Намери минибуса, очукан и покрит с прах бял „Форд — Иконолайн“ без задни прозорци, в самия край на платното. Беше паркиран отстрани в скосената работна зона, покрита с пърпорещо от течението насмолено платно и натрошени камъни от пропуканата крепежна колона.
Извади от джоба си кърпа, уви я на ръката си и опита бравата, която се оказа отключена, както го увериха. После се отдръпна от колата, огледа изолирания ъгъл на тихия гараж, ако не се смятаха ония маймунски писъци в далечината, и си помисли: Капан. Можеше да имат камера във всяка една от другите коли и да го наблюдават. Като в „Ченгета“, там го беше видял: монтираха малки камерки в пикапи, спираха ги на някоя градска улица в Кливланд или където беше там, а после гледаха как хлапета и други тъпаци скачат вътре и отпрашват със свитата бракма я на весела разходка, я към някой гараж за крадени коли. Да те спипат беше кофти, но да те прецакат така и да те изтипосат по телевизията в праймтайма беше много по-лошо. Гюс предпочиташе по-скоро да го гръмнат по долни гащи, отколкото да му лепнат етикета „глупак“.
Но беше взел петдесетте гущера от оня пич и трябваше да го направи. Лесни пари, които Гюс още носеше в себе си, затъкнати в подплънката на филцовата си шапка като доказателство, в случай че нещата се скапят.
Оня беше в магазина, когато Гюс влезе за бутилка „Спрайт“. Стоеше зад него на опашката, когато плати. Отвън, половин пресечка по-надолу, Гюс чу, че някой го настига и бързо се обърна. Беше същият пич — вдигнал ръце, за да покаже, че са празни. Поинтересува се дали Гюс иска да спечели малко бързи пари.
Бял, в спретнат костюм, доста не на място. Не приличаше на ченге, но не изглеждаше и подозрителен. Приличаше на нещо като мисионер.
— Товарен бус в покрития паркинг на летището. Взимаш го, докарваш го в Манхатън, паркираш го и си ходиш.
— Товарен бус — каза Гюс.
— Товарен бус.
— Какво има вътре?
Пичът само поклати глава. Подаде картонче, сгънато върху пет нови десетачки.
— Просто за вкус.
Гюс дръпна мангизите все едно, че повдига месото върху сандвича.
— Ако ти си ченге, това е капан.
— Там е изписан часът, в който трябва да го вземеш. Не подранявай и не закъснявай.
Гюс потърка сгънатите десетачки в шепата си, като че опипваше фина тъкан. Оня пич забеляза това. Оня пич също така видя, осъзна Гюс, и трите кръгчета, татуирани на гърба на дланта му. Мексиканският бандитски знак за крадец, но тоя как можеше да го знае? Затова ли го беше бройнал още в магазина? Затова ли пичът беше избрал него?
— Ключовете и останалите указания ще намериш в жабката.
Пичът понечи да си тръгне.
— Ей — подвикна след него Тюс. — Още не съм казал „да“.
Гюс отвори вратата. Изчака… никаква аларма… и се качи вътре. Не видя и камери — но и бездруго нямаше да ги види, нали? Зад предните седалки имаше метална преграда без прозорец. Завинтена там вторично. Може би кола, натъпкана с ченгета, а той ще ги разкарва.