Ново блъскане от вътрешността на минибуса, почти в отговор на неговото, последвано от силно изскърцване и Гюс отново се хвърли към бутона. Шибна го отново мълниеносно бързо и най-сетне скрипецът забръмча, моторът прещрака и веригата се задвижи.
Вратата започна да се повдига от земята.
Гюс се озова навън преди да се е вдигнала наполовина, изпълзя като рак на тротоара и бързо си пое дъх. Обърна се и изчака, изгледа как вратата се отвори догоре, задържа се и отново се спусна надолу. Увери се, че е затворена плътно и нищо не се е измъкнало навън.
След това се огледа, успокои нервите си и опипа шапката на главата си. Закрачи към ъгъла гузно нетърпелив да остави още една пресечка между себе си и колата. Прекоси Веси стрийт и се озова пред бариерите на Джърси и строителните огради около карето на бившия Световен търговски център. Всичко вече бе разкопано. Огромният изкоп бе като зейнала рана между кривите улици на Долен Манхатън, с кранове и строителни камиони, които отново застрояваха терена.
Гюс се отърси от вледеняващия мраз. Разгъна телефона до ухото си.
— Феликс, къде си, амиго?
— На Девета, към центъра. К’во става?
— Нищо. Просто ела тук веднага. Направих нещо, което трябва да забравя.
Еф пристигна в Болничен медицински център „Ямайка“ побеснял.
— Как така са си заминали?
— Доктор Гудуедър — заговори администраторката, — нищо не можехме да направим, за да ги принудим да останат тук.
— Казах ви да поставите охрана и да задържите мазния адвокат на онзи тип Боливар отвън.
— Поставихме охрана. Цял офицер от полицията. Погледна съдебното разпореждане и ни каза, че не можел да направи нищо. И… не беше адвокатът на рокзвездата. Беше адвокатката мис Лус. Фирмата ѝ. Нахлуха направо през главата ми, директно в болничния борд.
— Защо нищо не знам за това?
— Опитахме се да се свържем с вас. Обадихме се на човека ви за контакт.
Еф се обърна рязко. Джим Кент стоеше по-назад с Нора. Изглеждаше стъписан. Извади телефона си и превъртя повикванията си.
— Не виждам… — Погледна го извинително. — Може да са ония слънчеви петна от затъмнението, нещо такова. Изобщо не съм получил повикванията.
— Хванах гласовата ви поща — каза администраторката.
Джим провери отново.
— Чакайте… Имало е повиквания, които може да съм пропуснал. — Вдигна очи към Еф. — При толкова много неща, които ставаха, Еф… боя се, че изтървах топката.
Тази новина охлади бяса на Еф. Изобщо не беше присъщо за Джим да прави каквито и да било грешки, особено в такъв критичен момент. Зяпна в доверения си сътрудник и гневът му се стопи в дълбоко разочарование.
— Моите четири най-добри попадения в разрешаването на тая главоблъсканица просто са си излезли от тази врата.
— Не четири — каза администраторката зад него. — Само три.
Еф се обърна.
— Какво имате предвид?
В изолационното отделение зад пластмасовите завеси капитан Дойл Редфърн седеше на леглото си. Изглеждаше изтощен. Белите му ръце бяха отпуснати на възглавница в скута му. Сестрата обясни, че отказвал всякаква храна, оплаквал се от стягане в гърлото и постоянно гадене, отказвал дори малки глътки вода. Интравенозната система в ръката му поддържаше телесната му хидратация.
Еф и Нора стояха при него с маски и ръкавици, изоставили пълната изолационна защита.
— Профсъюзът ми иска да ме извади оттук — заговори Редфърн. — Политиката на въздушните компании е: „Винаги обвинявай пилота за грешката.“ Никога не са виновни авиокомпаниите, претовареният график, икономиите за поддръжка. Сега ще се опитат да лепнат случилото се на капитан Моулдс, независимо от всичко. И на мен, може би. Но… нещо не е наред. Отвътре. Не се чувствам като себе си.
— Съдействието ви е критично важно за нас — каза Еф. — Не бих могъл да ви се отблагодаря достатъчно за това, че останахте, освен да заявя, че ще направим всичко по силите си, за да бъдете здрав отново.
Редфърн кимна, а Еф забеляза, че вратът му е скован. Опипа под челюстта му и затърси лимфните му възли, които бяха доста издути. Пилотът определено се бореше да надвие нещо. Нещо, свързано с толкова многото смърти в самолета или просто нещо, което бе натрупал по време на многобройните си пътувания?
— Такъв нов самолет, красива машина отвсякъде. Просто не мога да проумея как е изключила така напълно. Трябва да е било саботаж.
— Проверихме кислородната смес и водните резервоари. Всичко беше чисто. Нищо, което да покаже защо са умрели хората или защо самолетът е угаснал. — Еф заопипва подмишниците на пилота и намери там още лимфни възли, големи колкото дражета. — Все още ли не помните нищо около кацането?