ЩРАК
Ушите, челюстта и гърлото му се бяха слепили от същата стягаща болка, от която не можеше да преглътне.
ХРУСС
Болката в основата на хранопровода беше съсипваща.
А след това се появи жаждата. Жажда, каквато никога досега не беше изпитвал… Подтик, който никога нямаше да бъде утолен.
Когато почувства, че отново може да се движи, прекоси коридора и влезе в тъмната кухня. Отвори хладилника и си сипа висока чаша лимонада, после още една и още една… а скоро вече пиеше направо от каната. Но нищо не можеше да утоли жаждата. Защо се потеше толкова?
Петната по нощницата му имаха тежка миризма — смътно мускусна — а потта бе тъмна като кехлибар. Толкова горещо беше вътре…
Докато връщаше каната в хладилника, забеляза чиния с месо, поставено в марината. Видя ивиците кръв, плуващи лениво сред олиото и оцета, и устата му се навлажни. Не от очакването как ще го опече на грила, а от представата, че го захапва… забива зъбите си в него, разкъсва го и го изсмуква. От представата, че пие кръвта.
ПУК
В коридора се задържа и надникна в детската. Бенджи се беше свил на кълбо под одеялото си с образа на Скуби Ду. Хейли тихо похъркваше с ръчички, увиснали от дюшека към падналите на пода книжки с картинки. Това, че ги видя, му позволи да отпусне рамене и да си поеме дъх. Излезе вън в задния двор, за да се охлади. Нощният въздух смрази засъхналата пот по кожата му. Усещането, че си е у дома, че е със семейството си, можеше да го изцери от всичко, почувства той.
Те щяха да му помогнат.
Щяха да се погрижат.
По съдебния следовател, който посрещна Еф и Нора, нямаше никаква кръв. Това само по себе си беше странна гледка. Обикновено кръвта течеше по непромокаемите им престилки и зацапваше пластмасовите им ръкави до лактите. Но не и днес. Съдебният лекар можеше спокойно да мине за гинеколог от Бевърли Хилс.
Представи се като Госет Бенет, мъж с кафява кожа и още по-кафяви очи, със съсредоточено лице зад прозрачния пластмасов щит.
— Тъкмо започваме да работим — заяви той и махна към масите. В залата за аутопсии беше шумно. За разлика от стерилните и тихи операционни, моргите бяха пълната противоположност: гъмжащо пространство, изпълнено с вой на електрически триони, шуртене на течаща вода и бърборене на диктуващи лекари. — При нас пристигнаха още осем тела от вашия самолет.
Жертвите от самолета лежаха върху осем вдълбани маси от хладна неръждаема стомана и бяха в различни стадии на аутопсия. Две от телата бяха напълно „изкормени“, тоест гръдните им кошове вече бяха отворени, изрязаните органи лежаха в разтворени найлонови торби върху пищялите им, а един патолог отделяше проби върху дъска за рязане като канибал, подготвящ плато от човешко суши. Ранените шии бяха разтворени, езиците — издърпани навън, лицата — огънати надолу като латексови маски, за да оголят теметата, които бяха отворени с циркулярен трион. Единият мозък беше в процес на отделяне от връзката му с гръбначния стълб, след което щяха да го поставят във формалинов разтвор, за да се втвърди — последната стъпка при аутопсия. Наблизо стоеше санитар от моргата. Беше приготвил вата и голяма закривена игла с вдяната насмолена връв, за да запълни опразнения череп.
Масивни ножици с дълги дръжки преминаха от едната маса на другата, където на метална стъпенка беше застанал санитар, надвиснал над разтворената гръд на тялото. Започна да чупи ребрата едно по едно, за да може да се вдигне наведнъж целия гръден кош. Миришеше силно на сирене пармезан, на метан и развалени яйца.
— След като се обадихте, започнах да проверявам шиите им — заговори Бенет. — Всички тела досега имат същия разрез, за който споменахте. Но никакъв белег. Толкова прецизна и чиста отворена рана не бях виждал досега.
Отведе ги при едно неразрязано още тяло на жена, изпънато на една от масите. Под врата ѝ беше поставен метален блок, от който главата ѝ падаше назад. Гръдта ѝ бе извита нагоре в дъга, а шията ѝ беше изпъната. Еф опипа кожата над гърлото на жената с облечените си в ръкавици пръсти.
Забеляза тънката като срез от хартия линия и леко разтвори раната. Изуми го чистотата ѝ, а също и дълбочината. Пусна кожата и разрезът се затвори лениво като сънен клепач или плаха усмивка.
— Какво би могло да е причинило това? — попита той.
— Нищо в природата, доколкото ми е известно — отвърна Бенет. — Забележете хирургическата прецизност. Като от скалпел е. Почти калибриран, може да се каже, и по посока, и по размери. Но пък ръбовете са заоблени, което означава, че е, как да кажа, органично по вид.