— Каква е дълбочината му? — попита Нора.
— Чист разрез, право навътре. Пробива стената на сънната артерия, но спира там. Не излиза от другата стена, нито разкъсва артерията.
— При всеки от случаите? — ахна Нора.
— Всеки един от тези, които прегледах досега. Всяко тяло има такъв разрез, въпреки че трябва да призная, че ако не бяхте ме предупредили, можеше да не го забележа. Особено при всички други неща, които стават с тези тела.
— Какви други неща?
— След малко ще стигнем и до това. Всеки разрез е на шията, отпред или отстрани. С изключение на една жена, която го има на гръдния кош, високо над сърцето. И мъж, по който трябваше да го търсим, но накрая го намерихме горе на бедрото от вътрешната страна, върху бедрената артерия. Всяка рана пробива кожата и мускула и свършва точно вътре в някоя главна артерия.
— Игла? — подсказа Еф.
— Но по-фино от това. Аз… трябва да го проуча по-задълбочено, едва започваме. А и много други шантави неща стават тук. В течение сте, предполагам? — Бенет ги поведе към вратата на хладилното помещение. Вътре беше по-широко от гараж за две коли. Бяха наредени около петдесет носилки на колела, повечето с пластмасов черен чувал с цип, отворен до гърдите на трупа. Няколко от тях бяха отворени до долу, телата вътре бяха голи — вече претеглени, измерени и снимани — и готови за масата за аутопсия. Имаше и седем-осем трупа, несвързани с Полет 753, които лежаха върху голи носилки без аварийни чували, със стандартните жълти табелки на пръстите на краката.
Охлаждането забавя разлагането по същия начин, както запазва плодовете и зеленчуците и бави развалянето на суровото месо. Но по телата от самолета нямаше никакви следи от разлагане. Мъртви вече от трийсет и шест часа, а изглеждаха почти толкова свежи, колкото при първото качване на Еф в машината. Контрастираха с труповете с жълтите етикети, които вече се подуваха и от всяко отверстие по тялото им изтичаше зловонна рядка тъмна течност, а плътта им ставаше тъмнозелена и набръчкана от дехидрацията.
— Хубави, добре изглеждащи мъртъвци — каза Бенет.
Мразът, който полази по гърба на Еф, нямаше нищо общо с температурата в студеното помещение. Двамата с Нора навлязоха три реда навътре. Телата изглеждаха… не здрави, защото бяха съсухрени и обезкървени… но като умрели съвсем наскоро. Лицата бяха изопнати в характерната за покойниците маска, но все едно, че бяха издъхнали току-що, преди по-малко от тридесет минути.
Върнаха се с Бенет в залата за аутопсия при трупа на жената. Жена в началото на четиридесетте, без никакъв отличителен белег, освен белега от цезарово сечение под чертата на бикините. Бяха я подготвили за рязане. Но вместо скалпел, Бенет взе инструмент, който никога не се използваше в морга. Стетоскоп.
— Това го забелязах по-рано — обясни и го подаде на Еф. Еф постави слушалките, а Бенет извика на всички останали в залата да спрат замалко и да запазят тишина. Един санитар притича да спре течащата вода.
Бенет опря слушалката на стетоскопа върху гърдите на трупа, малко под гръдната кост. Еф се вслуша с трепет, уплашен от това, което щеше да чуе. Но не чу нищо. Погледна отново Бенет, който изчакваше с безизразно лице. Еф затвори очи и се съсредоточи.
Смътно. Много смътно. Съвсем тихо шумолене като от нещо, което се гърчи в кал. Ленив звук и толкова влудяващо лек, че изобщо не можеше да е сигурен, че не си го въобразява.
Подаде стетоскопа на Нора, за да чуе и тя.
— Личинки ли? — попита тя и се изправи.
Бенет поклати глава.
— Всъщност поради липсата на гниене няма никакви паразити. Има обаче други интригуващи аномалии…
Бенет махна с ръка на останалите да продължат работата си. Избра от подноса с инструменти голям скалпел, шести размер. Но вместо да започне на гърдите с обичайния Y-образен разрез, взе от емайлирания тезгях стъклен съд с широко гърло и го постави под лявата ръка на трупа. Рязко прокара острието на скалпела през вътрешната страна на китката и я разтвори като кора на портокал.
В началото при първия срез плисна млечнобяла течност и напръска ръкавиците и бедрото му, а след това потече стабилно от ръката и закапа на дъното на съда. Течеше бързо, но след това, след около 100 грама изгуби сила поради липса на налягане от спрялото сърце. Бенет наведе ръката, за да извлече още малко.
Първоначалното стъписване на Еф от грубия срез бързо се замени с удивление от вида на течността. Това не можеше да е кръв. След смъртта кръвта се утаяваше и се съсирваше, а не изтичаше като машинно масло.