Нито пък ставаше бяла. Бенет върна ръката до трупа на масата и вдигна съда пред Еф, за да го види добре.
Лейтенант… труповете… те са…
— Отначало си помислих, че протеините се отделят, както маслото изплува над водата — каза Бенет. — Но и това не е.
Веществото беше бяло като тесто, почти все едно, че в кръвоносната система беше вкарано пресечено мляко.
Лейтенант… О, Господи…
Еф не можеше да повярва на очите си.
— Всички ли са така? — попита Нора.
Бенет кимна.
— Обезкървени. Нямат никаква кръв.
Еф погледна накриво към веществото в съда и целият му вкус към млякото обърна стомаха му.
— Натъкнах се на още няколко неща — продължи Бенет. — Телесната температура е повишена. Тези тела по някакъв начин продължават да произвеждат топлина. Освен това открихме тъмни петна по някои органи. Не е некроза, а по-скоро като… отичане.
Бенет върна съда с млечно бялата течност на тезгяха и повика една от асистент-патолозите. Момичето донесе непрозрачен пластмасов съд като тези, с които се разнася полева храна. Разви капака, а Бенет бръкна вътре, извади някакъв орган и го постави на дъската за рязане. Като прясно, току-що взето от касапина парче месо за печене. Оказа се неразрязано човешко сърце. Посочи им с пръста в ръкавицата там, където е било свързано с артериите.
— Виждате ли клапите? Почти все едно, че са израснали отворени. Значи, в живота не биха могли да действат така, без да се затварят и отварят, за да помпат кръв. Така че това не би могло да е вродено.
Еф беше изумен. Тази аномалия беше фатален дефект. Всеки анатом знаеше, че хората изглеждат толкова различно отвътре, колкото и отвън. Но никое човешко същество нямаше да може да преживее до пълнолетие с това сърце.
Нора попита:
— Имате ли медицинското досие на пациента? Нещо, с което това може да се свърже?
— Нищо засега. Вероятно не и до утре сутринта. Но ме накара да забавя процеса. Доста да го забавя. Спирам малко, през нощта ще затворя, за да мога да получа малко повече подкрепа тук утре. Искам да проверя и най-дребното нещо. Например… това.
Бенет ги отведе до едно напълно изкормено тяло — възрастен мъж със средно тегло. Шията му беше разрязана до гърлото, а ларинксът и трахеята му бяха оголени така, че да се виждат гласните струни.
— Виждате ли вестибуларните гънки? — каза Бенет.
Наричаха ги също „фалшиви гласни струни“: дебели гъбести мембрани, чиято единствена функция е да седят над истинските гласни гънки и да ги предпазват. Анатомичната им особеност се изразява в способността им да регенерират напълно, дори след хирургично премахване.
Еф и Нора се наведоха. И двамата видяха израстъка от вестибуларните гънки — свежа розова издутина, не накъсана и груба като туморна маса, а разклоняваща се от и към вътрешността на гърлото, под езика. Наблюдаваше се ново и видимо спонтанно уголемяване на меката долна част на мандибулата.
Навън се измиха здраво и по-усърдно от обикновено. И двамата бяха дълбоко потресени от видяното в моргата.
Еф заговори първи.
— Чудя се кога нещата ще започнат отново да стават логични.
Подсуши напълно ръцете си, усещайки хладния въздух по дланите си, освободени от ръкавиците. След това неволно се опипа по шията на гърлото, приблизително там, където бяха всички разрези.
— Права дълбока прободна рана в шията. И вирус, който забавя разлагането постмортем от една страна, като същевременно от друга страна, пак постмортем, явно причинява спонтанно тъканно нарастване?
— Това е нещо ново — каза Нора.
— Или… нещо много, много старо.
Излязоха през служебната врата и се запътиха към незаконно паркирания експлорър на Еф с поставения на таблото пропуск „СПЕШНА ДОСТАВКА НА КРЪВ“. Последните жилки дневна топлина гаснеха в небето. Нора заговори:
— Трябва да проверим другите морги, да видим дали откриват същите отклонения.
Мобилният телефон на Еф зазвъня. Текстовото съобщение беше от Зак:
— По дяволите — изруга Еф. — Забравих… Изслушването за попечителството…
— Сега? — възкликна Нора, преди да е успяла да се овладее. — Добре. Ти върви. Ще се срещнем след това…
— Не, ще им се обадя. Всичко ще е наред. — Озърна се притеснен и раздвоен. — Трябва отново да видим пилота. Защо неговият разрез се е затворил, а на другите — не? Трябва да се доберем до физиопатологията на това нещо.
— И другите оцелели.
Еф се намръщи, спомнил си, че си бяха отишли.
— Не е присъщо за Джим да се издънва така.