Покритите с вълна пръсти на стареца бяха криви и чворести като нокти на хищна птица. Еф се издърпа от него, не грубо, но достатъчно, за да отблъсне възрастния човек назад. Бастунът му шибна полицая в рамото, почти в лицето и изведнъж сдържаността на служителя на реда премина в гняв.
— Добре, това беше. — Ченгето изтръгна бастуна от ръцете на стареца и го стисна над лакътя. — Да вървим.
— Трябва да го спрете тук — продължи Сетракян, докато го отвеждаха.
Нора се обърна към служителя на моргата.
— Защо беше всичко това? Какво правите?
Служителят хвърли поглед на ламинираните карти, висящи на шиите им — червените букви с инициалите ЦКБ — преди да отговори:
— Опита се да влезе вътре преди малко. Твърдеше, че е семеен близък. Настояваше да види труповете. — Озърна се към отдалечаващия се с полицая Сетракян. — Маниак някакъв, некрофил.
Старецът продължаваше да настоява.
— Ултравиолетова светлина — извика им през рамо. — Огледайте телата на ултравиолетова светлина…
Еф замръзна. Добре ли го беше чул?
— Тогава ще разберете, че съм прав — викаше мъжът, докато го вкарваха в патрулната кола. — Унищожете ги. Веднага. Преди да е станало късно…
Еф погледа след него, докато затръшваха вратата. Полицаят се качи зад волана и подкара.
Със закъснение от четирийсет минути след уговорената му с Кели и Зак петдесетминутна беседа, Еф успя да се свърже с д-р Инга Кемпнър, назначения им от съда семеен терапевт. Изпитваше облекчение, че не седи в офиса ѝ на първия етаж в грубата предвоенна сграда от червеникавокафяв пясъчник в Астория, мястото, където окончателно трябваше да се решат споровете по попечителството.
Започна да се оправдава по телефона:
— Нека да ви обясня. Целия уикенд бях ангажиран с крайно извънредни обстоятелства. Тази ситуация с мъртвия самолет на „Кенеди“. Нищо не можеше да се направи.
— Не за първи път не успявате да се явите на уговорена среща — изтъкна д-р Кемпнър.
— Къде е Зак?
— Отвън в чакалнята.
Двете с Кели бяха разговаряли без него. Нещата вече бяха решени. Всичко беше свършило, преди дори да е започнало.
— Вижте, доктор Кемпнър… моля само да променим часа на срещата ни…
— Доктор Гудуедър, боя се, че…
— Не… чакайте… моля ви, задръжте. — Заговори бързо и по същество: — Вижте, дали съм съвършеният баща? Не, не съм. Признавам това. Носи ми точки за искреност, нали така? Всъщност дори не съм сигурен дали искам да бъда „съвършения“ баща и да отгледам едно тесногръдо дете с ограничени интереси. Но знам, че искам да бъда най-добрият баща, който мога да съм. Защото Зак заслужава това. И точно това е целта ми в момента.
— Всички факти говорят за обратното — отвърна му Кемпнър.
Еф показа среден пръст на телефона си. Нора стоеше на няколко стъпки встрани. Беше ядосан и в същото време се чувстваше странно беззащитен и уязвим.
— Чуйте ме — заговори той отново, мъчейки се да запази хладнокръвие. — Зная, че знаете, че преподредих живота си около тази ситуация, около Зак. Установих този офис в Ню Йорк, специално за да мога да съм тук, близо до майка му, за да може той да е облагодетелстван от близостта и на двама ни. Имам — обикновено — съвсем редовни работни часове през седмицата, сигурен график с установено извънработно време. Взимам двойни дежурства през уикендите, за да имам два свободни дни срещу един дежурен.
— Бяхте ли на срещата на Анонимните алкохолици този уикенд?
Еф загуби ума и дума.
— Вие слушахте ли ме изобщо?
— Изпитвал ли сте нужда да пиете?
— Не — изръмжа той с върховно усилие да запази самообладание. — Трезвеник съм от двайсет и три месеца, знаете го.
— Доктор Гудуедър… Въпросът не е кой обича сина ви повече. В тези ситуации въпросът никога не е този. Чудесно е, че и двамата сте толкова загрижени. Толкова дълбоко загрижени. Вашата преданост към Зак е очевидна. Но както често става в такива случаи, изглежда няма начин да се предотврати съдебният спор. В щата Ню Йорк са наложени основни принципи, с които съм длъжна да се съобразя в препоръката си пред съдията.
Еф преглътна горчиво. Опита се да я прекъсне, но тя продължи:
— Вие се противопоставихте на първоначалното мнение на съда относно попечителството. Борихте се на всяка стъпка. И аз приемам това като израз на вашата привързаност към Закари. Вие също така предприехте големи лични стъпки и това е очевидно и заслужаващо възхищение. Но вече виждаме, че сте стигнал до последната инстанция, ако предпочитате. Във формулите, които прилагаме при отсъждане на попечителството… Правата за свиждане, разбира се, никога не са били под въпрос…