— Миличък — загукаха те, докато му помагаха да стане, а той се опита да се отърси от болката. Дали някой не му беше пуснал нещо в клуба? Вече се беше случвало. Боже, и преди разни фенки го бяха дрогирали в отчаяното си желание да се домогнат до Габриел Боливар, да се докопат до легендата под грима. Избута и трите настрани, махна на бодигардовете си да го оставят и се изправи въпреки болката. Охраната му остана долу, докато с обкования си със сребро бастун той пъдеше момичетата нагоре по виещите се, прошарени със сини жилки бели мраморни стъпала, към покоите си на най-горния етаж.
Остави момичетата да смесят още повече питиетата си и да се освежат в другата баня. Самият Боливар се заключи в основната баня, изрови скътания си запас от викодин и се обслужи с два хубави бели хапа, последвани от здрава глътка скоч. Опипа врата си и разтри отеклото си гърло, притеснен за гласа си. Искаше да пусне водата да зашурти през крана с гарвановата глава и да наплиска лицето си, за да се охлади, но още беше с грима. Никой в клубовете нямаше да го познае без него. Зяпна в болнавата бледост, която му придаваше той, в сенките, от които страните на лицето му изглеждаха мършави. Загледа се в мъртвешки черните зеници на контактните си лещи. Всъщност беше красив мъж и никакъв грим не можеше да скрие този факт. И точно това, знаеше той, бе част от тайната на успеха му. На тази основа се крепеше цялата му кариера — отмъкването и покварата на красотата. Да съблазни ухото с няколко мига трансцендентна музика, само за да го поквари след това с готически писъци и индустриално изкривяване. Ето на какво реагираха младите. Обезобразяване на красотата. Покваряване на доброто.
„Красива поквара“. Възможно заглавие за следващия му албум.
„Мъртвешки порив“ беше стигнал до 600 000 копия в първата седмица от пускането му в САЩ. Огромен успех за пост mp3 ерата, но все пак с близо половин милион бройки под „Разточителни зверства“. Хората започваха да свикват с ексцентричността му и на сцената, и в живота. Не беше вече онова „анти всичко“, което „Уол-Март“ обичаше да бойкотира и на което религиозна Америка — включително собственият му баща — се беше заклела да се противопоставя. Странно как баща му се оказваше в съгласие с „Уол-Март“, което доказваше тезата му за това колко лишено от смисъл бе всичко. Все пак, с изключение на религиозните десни, ставаше все по-трудно да продължава да шокира хората. Не, че Боливар обмисляше да превключи на кафеджийски фолк, въпреки че това определено щеше да шокира света, обаче театралните аутопсии и сценичните хапания и рязания вече не бяха свежи. Очакваха се като изпълнения на бис. Той играеше за публиката си вместо да играе срещу нея. Трябваше да бяга отпреде ѝ, защото ако го догонеше, той щеше да затъне.
Но не беше ли стигнал в играта си дотам, докъдето можеше? Колко по-далече изобщо можеше да продължи?
Отново чу гласовете. Като неспят хор, гласове на болка, гласове, отекващи с неговия собствен глас. Озърна се из банята, за да се увери, че е сам. Тръсна силно глава. Звукът беше като от притиснати до ушите морски раковини. Само че вместо да чува океанския ек, чуваше стона на души в предверието на ада.
Когато излезе от банята, Минди и Шери се целуваха, а Клио лежеше на голямото легло с питие в ръка и се усмихваше към тавана. И трите се сепнаха при появата му и се обърнаха в очакване на попълзновенията му. Пропълзя на леглото. Коремът му се обръщаше като каяк и Габриел си помисли, че всъщност точно това му трябва. Обилно прочистване на тръбите, за да се изчисти цялата му система. Русата Минди му налетя първа, пръстите ѝ пробягаха през копринено черната му коса, но Боливар избра Клио. Нещо по-особено имаше в нея. Бледата му длан погали гладката кафява плът на шията ѝ. Тя смъкна блузата си, за да му е по-лесно. Ръцете ѝ се плъзнаха по тънката черна кожа, стегнала плътно бедрата му, и заговори:
— Фенка съм ти още от…
— Шшшт — каза ѝ той, за да прекъсне обичайните любезности на новите. Двата викодина трябваше да са подействали на гласовете в главата му, затихнали до глух тътен — почти като електрически шум, но с някакво смесено с него пулсиране.
Другите две вече се промъкваха около него. Ръцете им запъплиха като раци, опипваха го, изучаваха го. Започнаха да смъкват дрехите му, за да оголят мъжа отдолу. Минди отново вкара пръстите си в косата му и той леко се дръпна назад, сякаш в ласката ѝ имаше нещо непохватно. Шери изписка игриво, докато разкопчаваше ципа му. Знаеше слуховете, които вървяха за него: за внушителния му размер и впечатляваща дарба в секса. Ръката ѝ се плъзна по кожените панталони и над слабините му, но макар и да не последва стон на разочарование, нямаше го и възхитеното ахване. Все още нищо не ставаше долу, а това беше смущаващо, въпреки неразположението му. Беше се доказвал при много по-неблагоприятни обстоятелства, при това неведнъж.