Отново се загледа в раменете на Клио, в шията ѝ, в гърлото ѝ. Красива беше… но имаше и нещо повече от това. Усети някакво раздвижване в устата си. Не усещането при гадене, а може би неговата противоположност: копнеж някъде на границата между желанието за секс и необходимостта от храна. Но… по-голямо. Порив. Жажда. Неудържимо страстно влечение да насилва, да разкъсва, да гълта.
Минди го гризна леко по врата и Боливар най-сетне се нахвърли на нея, смъкна я върху чаршафите в началото с ярост, а след това с принудена нежност. Избута челюстта ѝ назад и изпъна шията ѝ, топлите му пръсти пробягаха по нежното ѝ стегнато гърло. Усети здравината на младите ѝ мускули вътре… и ги пожела. Поиска ги повече, отколкото искаше гърдите ѝ, задника ѝ, слабините ѝ. Тътенът, който го обсебваше, идваше от нея.
Поднесе устата си към гърлото ѝ. Опита с устните си, с целувка, но не беше точно това. Опита леко да я захапе със зъби и инстинктът като че ли беше точен, но начинът… нещо в него изобщо не беше както трябва.
Искаше му се… някак си… повече.
Тътенът вече завибрира през собственото му тяло. Кожата му се бе превърнала в барабан, който бият в разгара на древна церемония. Леглото леко кръжеше, а вратът и гърлото му се издуваха от жажда и отвращение. Отнесе се замалко. Като амнезията след страхотен секс, само че когато се върна, беше заради женски писък. Стискаше шията на момичето в дланите си и смучеше от него с настървеност, която далече надхвърляше границите на страстна тийнейджърска целувка. Извличаше кръвта ѝ на повърхността на кожата и тя пищеше, а другите две полуголи момичета се опитваха да я издърпат от него.
Боливар се изправи. В началото гледката с червените отоци на гърлото ѝ го смири, но след това си припомни, че от него се очаква да е господарят в четворката и наложи властта си.
— Марш навън! — изрева той и момичетата не дочакаха втора покана. Изхвърчаха навън, притиснали дрешките до телата си. Русата Минди продължи да скимти и да подсмърча надолу по стълбището.
Със залитане Боливар се смъкна от леглото и се върна в банята при кутията си с гримовете. Седна на коженото столче и се залови с нощната си процедура. Гримът се смъкна — знаеше го, защото го видя по кърпите — и все пак, като се погледна в огледалото, плътта му изглеждаше почти същата. Затърка по-силно, застърга с нокти по бузите си, но нищо повече не падна. Да не би гримът да се беше слепнал с кожата му? Или наистина беше толкова болнав, толкова мършав?
Смъкна ризата си и се огледа. Плътта му беше бяла като мрамор, нашарена със зеленикави жилки и тъмночервени бучки съсирена кръв.
Посегна за контактните си лещи, внимателно отлепи козметичните гелове и ги потопи в разтвора в контейнерите. Мигна облекчено на няколко пъти и затърка с пръсти клепачите си, а после усети нещо странно. Наведе се по-близо до стъклото, примига и заоглежда очите си.
Зениците бяха мъртвешки черни. Почти все едно, че още беше с лещите, само че сега бяха по-плътни, по-реални. И… Когато примига, забеляза още нещо странно вътре в окото си. Опря лицето си в огледалото, вече широко отворил очи, все едно, че го беше страх да ги затвори.
Под клепача се беше образувала бързо мигаща мембрана, прозрачен втори клепач под външния клепач, плъзгащ се хоризонтално през очната ябълка. Като мътно перде, затъмнило черната му зеница, плъзна се и затвори подивелия му от ужас поглед.
Аугустин „Гюс“ Елизалде седеше оклюман в салона. Филцовата му шапка лежеше на стола до него. Беше в тясно заведение за бързо хранене на една пресечка източно от Таймс скуеър с мигащи в прозореца неонови бъргъри и покривки с червено-бели карета на масите. Икономичното ядене в Манхатън. Влизаш, поръчваш на тезгяха отпред — сандвичи, пица, нещо на грил — плащаш го и се връщаш в едно помещение без прозорци, с плътно натъпкани маси. Стените бяха изрисувани с Венеция и гондоли. Феликс нагъваше чиния с лепкави макарони и сирене. Само това ядеше, макарони и сирене, и колкото по-гнусно оранжево, толкова по-добре. Гюс погледна полуизядения си мазен бъргър. Изведнъж кока-колата му стана по-интересна. Кофеинът и захарта донякъде го ободриха.
Все още му беше криво. Нещо не беше наред около онзи ван. Гюс завъртя шапката си под масата и опипа отново кожената подплата. Първоначалните пет десетдоларови банкноти, които бе получил от онзи тип, плюс петте стотака, които беше спечелил, докарвайки вана в града, още си бяха там. Изкушаваха го. Двамата с Феликс можеха да се позабавляват адски добре с половината от тази сума. И да върне у дома половината за своята мадре. Пари, които ѝ трябваха, пари, които можеше да използва.