Проблемът беше, че Гюс се познаваше. Проблемът беше в спирането наполовина. Проблемът беше в шляенето с непохарчените пари у него.
Трябваше да вдигне Феликс и да го закара у дома веднага. Да смъкне от себе си половината от това бреме. Да мушне кинтите в ръцете на своята мадре, без да разбере оная торба боклук, брат му Криспин. Скапаният наркоман можеше да надушва долари като дявол.
Но пък това бяха мръсни пари. Беше направил нещо грешно, за да ги вземе. Ясно беше, въпреки че не знаеше какво точно е направил. И да ги даде на своята мадре беше все едно да ѝ прехвърли проклятие. Мръсните пари най-добре човек да ги похарчи бързо. Откъдето дошло, там отишло.
Гюс беше раздвоен. Знаеше, че почне ли да пие, ще изгуби целия контрол над импулсите си. А Феликс беше бензинът в огъня му. Двамата щяха да изгорят петстотин и петдесет долара преди да е съмнало. А после, вместо да донесе нещо красиво у дома на своята мадре, щеше да влачи пияния си задник с издънена шапка и празни обърнати джобове.
— Какво си се замислил, Густо?
Гюс поклати глава.
— Аз съм най-лошият си враг, човече. Като някоя шибана мастия съм, дето души по улицата и не знае какво значи утре. Имам си тъмна страна, амиго, и тя ме надвива понякога.
Феликс отпи кола от гигантската си чаша.
— Тогава какво правим в тая мазна дупка? Да излезем по мацки тая нощ.
Гюс прокара палец по кожената подплънка в шапката си, по сгънатите под нея пари, за които Феликс не знаеше нищо. Засега. Може би само стотарка. Две, половината за всеки. Ще извади точно толкова, това му беше лимитът. Не повече.
— Трябва да си платиш за музиката, нали, човече?
— Да бе, мамка му.
Гюс се озърна настрани. Видя едно семейство близо до тях, облечени за театър. Станаха и напуснаха, без да довършат десертите си. Заради езика на Феликс, предположи Гюс. Средния запад. Хлапетата, както изглежда, никога не бяха чували груби лафове. Майната им. Щом си дошъл в този град и държиш децата си навън след девет, рискуваш да видят пълното шоу.
Феликс най-после си излочи помията. Гюс нахлузи на главата си пълната с пари шапка и двамата тръгнаха безцелно навън в нощта. Вървяха по Четирийсет и първа улица. Феликс смучеше цигара, когато чуха писъците. Това, че чуват писъци в Манхатън, не би могло да ги накара да ускорят крачка. Поне докато не видяха дебелия гол тип, който се тътреше през улицата между Седма и Бродуей.
Феликс едва не изплю фаса си от смях.
— Густо, скива ли го оня психопат?
Затича напред като зяпач, привлечен от улично шоу.
Гюс не се върза. Продължи бавно след него.
Хората по Таймс скуеър се отдръпваха да направят път на типа и на белия му месест задник. Жените писваха от гледката, разсмиваха се, покриваха си очите или устата, или и двете. Група абитуриенти защракаха снимки с мобилните си телефони. Всеки път, щом типът се обърнеше, нови няколко души виждаха клюмналия му зарзават под дебелия корем и надаваха рев.
Гюс се зачуди къде бяха ченгетата. Ето ти я Америка: един кафяв брат не можеше да се шмугне във входа и да се изпикае дискретно, без да го закопчаят, но пък някакъв бял ненормалник можеше да се шматка дибидюс гол на пъпа на света и да го оставят да си върви свободно.
— Дръжте пияния гъз! — изрева Феликс след глупака, повел със себе си въодушевена от уличния театър тайфа, много от които също пияни. Светлините на най-яркото кръстовище на света — Таймс скуеър — едно огромно X от авенюта, обкръжено от набиващи се в очите реклами и пълзящи думи — зашеметиха дебелия мъж и той се завъртя на място. Взе да залита замаян и да маха с ръце като изтървана от цирка мечка.
Пияната тълпа с Феликс се разсмя и заотстъпва назад, когато мъжът се обърна и се олюля към тях. Стана по-дързък или малко паникьосан като подплашено животно — объркан и като че ли нещо го мъчеше, защото от време на време се хващаше за гърлото все едно, че се задушава. Веселбата наистина беше голяма, докато белият дебелак не замахна към една смееща се жена наблизо и я сграбчи за тила. Жената изпищя, изви се и част от главата ѝ остана в ръката му. За миг изглеждаше все едно, че ѝ е откъснал скалпа, но беше само накъдрената ѝ черна перука.
Атаката прехвърли чертата между веселието и страха. Дебелият мъж залитна между гъсто движещите се коли, все още стискайки в шепата си фалшивата коса и тълпата го последва. Вече го гонеха и ставаха все по-разгневени, ревяха след него. Феликс пое водачеството и прекоси движението към пешеходния остров след онзи тип. Гюс продължи с тях, но остана по-назад от тълпата. Запровира се между надуващите клаксони коли. Завика след Феликс да се разкара, да сложи край на шантавата игра. Това нямаше да свърши добре.