Върна се по крилото до върха на стълбата. Видя въртящата се оранжева сигнална светлина, летищен минибус, поел към мястото от международния терминал. По-отблизо успя да зърне сините якета на каращите го агенти на Администрацията за транспортна охрана.
— Ето ни и нас — промърмори капитан Наваро и заслиза по стълбата.
Бяха петима. Всеки се представи по ред, но той не направи усилие да им запомни имената. Беше дошъл при самолета с пожарни коли и екипировка за гасене. Те дойдоха с лаптопи и клетъчни телефони. За известно време само стоя и слуша, докато говореха един през друг в устройствата си.
— Много дълго и сериозно трябва да обмислим ситуацията тук, преди да натиснем бутона „Национална сигурност“. Никой не иска шибан тайфун за едното нищо.
— Не знаем дори с какво си имаме работа. Натиснем ли оня звънец, ще ни се изсипят тука бойците от Военновъздушна Отис и ще хвърлим в паника цялото източно крайбрежие.
— Ако все пак е бомба, изчакали са до последния възможен момент.
— Да гръмне на земята на САЩ, може би.
— Може да си играят на умрели замалко. Задържат радиото изключено. Да ни подмамят. Чакат медиите.
Един от мъжете четеше нещо на мобилния си телефон.
— Имам началните данни на полета от Тегел, в Берлин.
Надвика го друг:
— Искам някой от наземния в Германия, който шпрехен зе инглиш. Трябва да знаем дали са видели някаква подозрителна активност там, пробиви някакви. А, трябва ни и правилник на багажните им процедури.
Още един се разпореди:
— Провери плана на полета и прегледай списъка на пътниците. Всяко име, да, виж ги отново. Този път с правописни варианти.
— Така — заговори друг, който също четеше данни от мобилния си. — Пълна спецификация. Регистрационен номер на самолета N323RG. Боинг 777-200LR. Последният транзитен оглед е бил преди четири дни, в Атланта, Хартсфийлд. Подменен и износен плъзгач на обръщача на тръстера на левия двигател и износена втулка на десния. Отложен ремонт на зъб в ляв кърмови бордови задкрилен механизъм поради графика на полетите. Резолюция: получил е чист сертификат за изправност.
— 777 са нова партида, нали? От колко време са в експлоатация? Година или две?
— Максимален капацитет — триста и един. Този полет е двайсети. Сто деветдесет и един пътници, двама пилоти, девет души екипаж.
— Някои без билети? — Тоест малки деца.
— Не ми показва такива.
— Класическа тактика — каза експертът по тероризъм. — Създаваш объркване, предизвикваш първата реакция, печелиш публиката и взривяваш за максимален ефект.
— Ако е така, вече сме мъртви.
Спогледаха се неловко.
— Трябва да изтеглим спасителните екипи. Кой беше онзи тъпак там горе, дето тропаше по крилото?
Капитан Наваро ги изненада, пристъпвайки напред.
— Аз бях тъпакът.
— Хм. Добре. — Мъжът се окашля в шепата си. — Горе е само за поддържащия персонал, капитане. Правилникът на ФАА.
— Знам го.
— Е? Нещо поне видяхте ли?
— Нищо — отвърна Наваро. — Не видях нищо, не чух нищо. Всички сенници на прозорците са спуснати.
— Спуснати, казвате? Всички?
— Всички.
— Пробвахте ли надкрилния изход?
— Естествено.
— И?
— Беше залепнал.
— Залепнал? Невъзможно.
— Залепнал е — повтори капитан Наваро с повече търпение към тези петимата, отколкото бе проявявал към собствените си деца.
Старшият се отдръпна леко встрани, за да се обади по мобилния си. Капитан Наваро огледа останалите.
— Е, какво правим тук?
— Точно това чакаме да разберем.
— Чакате да разберете? Колко пътници имаме тук? Колко обаждания до 911 са направили?
Един от мъжете поклати глава.
— Нито едно мобилно обаждане на 911 от самолета досега.
— Все още? — удиви се Наваро.
Тъмният тип до него кимна.
— Нула обаждания за 191 души. Не е добре.
— Никак не е добре.
Капитан Наваро ги изгледа с изумление.
— Трябва да предприемем нещо и то веднага. Не ми трябва разрешение да награбя пожарникарска брадва и да започна да троша прозорци, когато там вътре издъхват хора. В самолета няма въздух.
След като приключи разговора си, старшият се върна.
— Карат горелката. Ще го режем.
Заливът Чезапийк, черен и кипнал в този късен час.
В остъкления вътрешен двор на главната къща, кацнала на живописна отвесна скала с изглед към залива, един мъж се беше излегнал в специално изработено медицинско кресло. Промишлените термостати, от които само в това помещение имаше три, поддържаха температура от 16,7° С. През дискретно вградените тонколони тихо се лееше „Пролетно тайнство“ на Стравински, за да приглушава неуморното шшт, шшт от помпата на хемодиализния апарат.