— Искаш ли да го погледнеш? — попита Крандъл.
Марин хвърли поглед на вероятностния си списък и видя, че до първата му среща остава почти един час. Кимна и тръгна след Крандъл. Преминаха по слабоосветен коридор до асаньора, а сетне извървяха още един коридор.
— Никога ли не си бил тук? — попита го Крандъл в края му.
— Не, но помагах при съставянето на плана за преустройство преди десет години.
Крандъл отключи последната врата.
Спящия лежеше в ярко осветена стая. Ръцете му бяха свързани с тръбички, по които течеше хранителен разтвор, поддържащ живота му. Леглото бавно масажираше отпуснатите му мускули. Лицето на Спящия беше бяло и не изразяваше нищо, както през всичките тридесет години. Лицето на мъртвец. Но още жив.
— Стига толкова — не издържа Марин, — достатъчно съм поразен.
Изкачиха се горе.
— Имай предвид, че улиците, които ти посочих, се намират в бордеите. Внимавай за всяка своя стъпка. По тези места все още има антисоциални явления.
— Аз самият се чувствам доста антисоциално — отговори му Марин.
Той левитира до покрайнините на бордеите и слезе на улицата. Чувствителният му трениран разум беше настроен на приемане, сортирайки постъпващите усещания. Вървеше по следата на вяла, почти изчезваща пулсация. Заразоносителят! Простря мрежата на усещанията си върху кварталите, като отсейваше, чувстваше, сортираше.
Ако Екс е жив и е в съзнание, ще го намери.
И ще го убие.
— Ти си глупак! Невежа! Слабоумен! — крещеше гласът, лишен от тяло.
Като през мъгла Екс разбра, че се намира в бордеите, в стаята на Кари.
— Дадох ти описание на пътя — пищеше чичо Джон, гласът му кънтеше и се отразяваше от стените, — а ти зави погрешно!
— Не съм завил погрешно. — Екс стана от кревата. Интересно му беше колко ли е лежал в безсъзнание.
— Недей да спориш! Зави. Трябва отново да тръгнеш.
— Един момент — спокойно каза Екс, — не ми е ясна играта ви, но аз следвах всичките ви писмени инструкции. Завивах навсякъде там, където бяхте посочили.
— Не!
— Стига с този фарс! — извика му Екс. — Кой сте вие, дявол да ви вземе!
— Излизай! — изрева чичо Джон. — Излизай или ще те убия!
— Не правете глупости. Кажете ми какво искате от мен. Обяснете ми какво ми предлагате да направя. Обяснете ми! Не мога да работя добре, без да зная целта.
— Излизай — зловещо произнесе гласът.
— Не мога — отговори отчаяно Екс, — защо не захвърлите маската си на дух и не ми кажете какво искате? Аз съм обикновен човек. Навсякъде има офицери на здравето. Те ще ме убият. Първо трябва да възстановя способностите си. Но не мога…
— Тръгваш ли? — прекъсна го гласът.
Екс не отговори.
Невидими ръце стиснаха шията му. Той се дръпна. Хватката се усили. Някаква сила го блъскаше в стената. Екс се извърташе, мъчейки се да се изтръгне от безжалостните ръце. Въздухът оживя от препълващата го енергия, натискаше го, подхвърляше го, мачкаше го…
Марин почувства нарастване на енергията. Проследи я и я фиксира. Сетне левитира към мястото, опитвайки се да идентифицира структурата й.
Екс!
Марин изби слабата дървена врата и спря. Видя сгърченото тяло на младежа.
В стаята се носеше силата на демон. Внезапно Марин откри, че му се налага да се бие отчаяно, за да спаси собствения си живот. Издигна защита и удари по нарастващата наоколо телекинетична мощ.
В него полетя стол. Марин го отклони, но получи удар отзад с каната. Леглото се опита да го притисне до стената. Той се измъкна и беше ударен по гърба със стола. Лампата се разби в стената над главата му и го засипа с парчета. Метлата го перна под коленете…
Защитавайки се, Марин определи източника на пси-енергия. Той идваше от мазето.
Изпрати натам заплашителна вълна, започна да хвърля столове и маси. Атаката внезапно спря. Стаята приличаше на боклукчийска яма за счупени мебели.
Марин се огледа. Екс пак беше изчезнал. Търсенето на идентификационната му вълна също остана без резултат.
А човекът в мазето?
И той беше изчезнал. Но беше останала следа!
Марин изскочи от прозореца. Трениран за подобен род неща, той задържаше контакта с отслабената заглушена мисъл, докато притежателят й бягаше към града. Гонеха се и в лабиринта от сгради, и на открити места.
Ако успееше да залови и да задържи съучастника! Марин непрекъснато намаляваше дистанцията до човека, помагащ и атакуващ Екс. Насочил се беше извън града, на запад.
— Халба бира, моля — поръча Екс, мъчейки се да нормализира дишането си. Добре потича. За щастие барманът беше Нормален, и то твърде флегматичен. Мързеливо посегна към кранчето.