Екс забеляза Кари в другия край на бара. Девойката се беше облегнала на стената. Слава Богу, че е запомнила! Плати бирата и отиде при нея.
— Какво ти се е случило? — попита го Кари, като видя изтощения му израз.
— Прекрасният ти чичо се опита да ме убие — направи гримаса Екс, — сетне нахълта един офицер на здравето и аз ги оставих да се бият.
По време на битката той се бе измъкнал. Надяваше се, че ниската интензивност на мислите му ще го скрие. Като инвалид едва ли е в състояние да транслира идентифициращи вълни. Понякога загубата на телепатични способности се оказваше ценно качество.
— Нищо не разбирам — Кари поклати тъжно глава. — Можеш да не ми вярваш, но чичо Джон винаги е бил добър. Това е най-безвредният човек, когото познавам. Не разбирам.
— Много просто — отговори Екс, — опитай се да разбереш. Той не е чичо ти Джон. Някакъв пси от много висок клас се е маскирал като него.
— Но защо?
— Не знам. Отначало ме спасява, после прави така, че да ме хванат, а сетне се опитва да ме убие. Абсолютна безсмислица.
— Какво да правим сега?
— Сега идва краят — Екс допи бирата си.
— Нима няма място, където да отидем — попита Кари, — където можем да се скрием?
— Аз поне не знам такова. И по-добре ти върви сама. Аз съм много опасна личност, за да си до мен.
— А пък аз няма да вървя — заяви момичето.
— Защо? — поинтересува се Екс.
— Няма да вървя.
Дори без телепатия той можеше да разбере какво имаше предвид Кари. Мислено изруга. Идеята, че девойката също по някакъв начин е отговорна за цялата история, не му харесваше. Службата за пси-здраве изглежда е отчаяна. Напоследък се провалиха няколко пъти. А това озлобява.
— Тръгвай си — Екс беше твърд.
— Не!
— Е добре, да вървим. Трябва да се измъкнем колкото се може по-бързо. Единственото, за което съм способен да мисля, е как да избягаме от този град. Точно оттам трябваше да започна, а не да си играя с духове. Естествено сега е твърде късно. Офицерите на здравето ще проверяват всеки пешеходец. Можеш ли да използваш ясновидството си? Виждаш ли нещо?
— Не — тъжно отговори Кари, — бъдещето е празно.
Екс виждаше същото.
Марин чувстваше, че притежава по-голяма мощ, отколкото преследвания човек. Появиха се признаци, че онзи отслабва, и той усили натиска.
Беглецът вече се виждаше, до него оставаше около миля. Като го доближи, Марин изпрати телекинетичен удар.
Той упорито се съпротивяваше. Марин го догони, хвърли го на земята и го притисна. Слезе и той и затърси идентифициращата му вълна.
И я намери.
Крандъл!!!
В продължение на секунда Марин можеше само да блещи очи.
— Хвана ли Екс? — телепатира Крандъл. Напрежението го беше изтощило напълно. Дебеланкото се бореше за всяка глътка въздух.
— Не. Ти ли беше неговият помощник? Истина ли е?
В мислите на Крандъл се четеше потвърждение.
— Как можа! — телепатира Марин. — Какво си мислеше! Ти много добре знаеш какво означава тази болест.
— Ще ти обясня по-късно — Крандъл се задушаваше.
— Сега!
— Няма време. Трябва да намериш Екс.
— Знам. Но защо ти му помагаше?
— Не съм му помагал — отговори дебеланкото, — поне не истински. Опитвах се да го убия. А ти си ДЛЪЖЕН да го убиеш. — Най-сетне стана от земята. — Екс е много по-опасен, отколкото смяташ. Повярвай ми, Марин, той трябва да бъде убит.
— Защо го спасяваше?
— За да го въвлека в още по-голяма опасност. Не можех да ти позволя да го заловиш и да го изолираш. Той трябва да бъде убит.
— Обясни ми.
— Не сега — поклати глава Крандъл. — Аз изпратих кинжала по теб, за да те убедя, че Екс е опасен. Аз те насочих към мястото, където можеше да го убиеш.
— Кой е той? Какво представлява?
— Не сега! Първо го убий!
— Освен това — добави Марин — ти не притежаваш толкова голяма телекинетична сила. Кой беше заедно с теб?
— Девойката — отговори Крандъл, — момичето Кари. Аз се преструвах на духа на чичо й. Тя стои зад всичко това. И нея трябва да убиеш — изтри потта, която се лееше по лицето му. — Извинявай, Пол, че действах по този начин. Ще дойде време и ще чуеш цялата история. Главното е сега да ми повярваш.
Крандъл разтресе юмрук пред Марин.
— Длъжен си да убиеш и двамата! Преди те да убият всичко, което ти е скъпо!
Телепатираната фраза показваше, че не лъже. Марин се вдигна във въздуха, свърза се с агентите и ги инструктира.
— Убийте и двамата. Хванете Крандъл и го дръжте на прицел.
Екс свърна надолу по улицата, разчитайки, че като няма план, по-лесно ще ги обърка. Всяка сянка го плашеше. Очакваше телекинетичен удар, който най-сетне ще го настигне и ще го унищожи.