Защо чичото се опита да го убие? Не можеше да отговори. Защо смятаха, че е толкова важен? Още един въпрос без отговор. Ами девойката?
Екс я наблюдаваше с крайчеца на очите си. Кари вървеше мълчешком. Лицето й беше поруменяло и оживено. Изглеждаше почти весела, вероятно причината беше освободеността от чичо й. Каква ли друга можеше да бъде?
Че е с него ли?
Въздухът беше изпълнен с обичайното дневно движение. Летяха тонове руда под наблюдението на опитни работници. Долитаха товари от юг — плодове и зеленчуци от Бразилия, месо от Аржентина.
И пси-офицери. Екс не се учуди особено. Градът се наблюдаваше много внимателно, та да може да избяга. Още повече пък един инвалид.
Пси-офицерите заслизаха, оформяйки плътна фронтална верига.
— Е, добре — въздъхна Екс, — дявол да ви вземе, предавам се.
Стигна до извода, че именно сега е случаят, когато трябва да отстъпи пред неизбежното. Би следвало да помисли за девойката. Пси се измориха да си играят с него. Ако се опита да бяга, могат да станат жестоки.
Енергиен поток го събори.
— Казах ви, че се предавам! — извика младежът. Зад него Кари също падна. Енергията ги помете, завъртя ги из двора. Тя се засилваше, нарастваше.
— Спрете! — пак извика Екс. — Вие ще ни…
Имаше време — безкрайно малка частица от секундата, да проумее своето отношение към девойката. Не можеше да допусне с нея да се случи нещо. Не знаеше как и защо, но това беше Чувство.
Печално и горчиво усещане за любов.
Опита се да се вдигне на крака. Поток ментална енергия го събори, не му даде да се изправи. По него летяха камъни и павета.
Екс схвана, че не му позволяват да се предаде. Имат намерение да го убият.
И Кари също.
Помъчи се да се защити, макар да знаеше, че е слаб, опита да прикрие девойката. Кари се сгърчи — едно паве я удари в корема.
Като видя удара, Екс се разяри. Успя да се изправи и да направи две крачки.
Пак го събориха. Под действие на пси-силата стената започна да се срутва върху тях. Той се опита да измъкне Кари. Твърде късно — стената падаше…
И в този момент Екс прескочи пропастта. Измъченият му пренапрегнат разум извърши скок на ново енергийно ниво. Съзнанието за това мигновено го изпълни.
Стената рухна, но Екс и Кари ги нямаше под нея.
— МАРИН!
Шефът на Службата за пси-здраве унило вдигна глава. Беше в кабинета си, зад собственото си бюро. Това пак се случи.
— МАРИН!
— Кой е?
— Екс.
Вече нищо не можеше да го учуди. Няма значение, че Екс владее тясно насочена телепатия.
— Какво искаш?
— Да се срещнем. Определи мястото.
— Където пожелаеш — отговори Марин със студено отчаяние. Изпълваше го любопитство. — Как можеш да телепатираш?
— Всички пси могат да телепатират — подразни го Екс.
— И къде? — попита Марин. Опита се да проследи посланието, но Екс толкова лесно управляваше тесния лъч, че позволяваше само на мисълта си да преминава.
— Искам малко спокойствие, така че сега съм в гробницата на Спящия. Можеш ли да дойдеш тук?
— Ще дойда — Марин прекъсна контакта.
— Лефърт — повика той.
— Да, шефе? — асистентът влезе в кабинета.
— Искам ти да ръководиш тук, докато се върна. Ако се върна.
— Как е Екс?
— Не зная. Не зная каква енергия владее. Не зная защо Крандъл искаше да го убие, но съм съгласен с присъдата.
— Необходимо ли е да бомбардираме гробницата?
— Няма нищо по-бързо от мисълта — отвърна Марин. — Екс е открил някаква форма на нула-прехода и може да изчезне, преди бомбата да падне. — Помълча малко. — Има още един начин, но повече няма да кажа. Екс може да ни подслушва.
— Не е възможно! Та това е пряко насочен разговор. Той не може…
— Той не можеше, но избяга — изморено му напомни Марин. — Ние подценяваме мистър Екс. Отсега нататък го смятай за всемогъщ.
— Добре — отговори Лефърт със съмнение в гласа.
— Имаш ли последните показатели за епидемията? — попита Марин, отивайки към прозореца.
— Те надминават епидемичните. Болестта прескочи границите на града.
— Сега не можем да проверим това. Ние бяхме съборени от хълма и паднахме от другата страна. Ще ни провърви, ако за една година светът изгуби само хиляда пси. — Марин стисна юмруци. — Само за това мога да разкъсам Екс на парчета.
Първото, което видя Марин, влизайки в стаята на Спящия, беше самия Микровски в саркофага си. Зад него стояха Екс и девойката.
— Поиска ми се да видиш Кари — усмихна се младежът.
— А аз бих искал да получа обяснение — Марин игнорира изумлението на девойката.
— Естествено. Отначало искаш да разбереш кой съм аз, нали?