— Понякога се страхувам от чичо Джон — най-сетне събра смелост Кари. — Толкова е странен…
Екс разсеяно кимна. Помисли си за положението на девойката. Наистина й беше по-зле, отколкото на него. Той знаеше за играта. А нея я използваха за някаква неизвестна цел и може би беше в опасност.
— Слушай — каза й Екс, — ако се случи нещо, знаеш ли бара на Англър, на ъгъла на Писти и Блайкър?
— Не, но мога да го намеря.
— Ще се срещнем там, ако нещо не е наред.
— Добре, благодаря ти.
Екс се усмихна накриво. Какъв идиот е да се грижи за девойката, щом не може на себе си да помогне!
Преминаха още няколко квартала. Сетне момичето нервно погледна Екс.
— Има едно нещо, което не мога да си обясня. Ами… Понякога виждам събития, които тепърва ще се случат. Някакви картини. Никога не зная кога точно ще се случи това, но след известно време става.
— Интересно — Екс поклати глава, — може би имаш наченки на ясновидство и трябва да отидеш в университета „Микровски“. Те винаги са търсели подобни хора.
— Досега всичко, което съм видяла, е ставало.
— Прекрасен резултат. — На Екс му стана интересно към какво клони девойката. Чака да я похвали ли? Не може да бъде толкова наивна, че да вярва в своята уникалност като единствен в света човек със скрито ясновидство!
— Чичо винаги досега е бил прав във всичко, което е казвал.
— Похвално — кисело се обади Екс.
Нямаше време за семеен панегирик. Стигнаха до Четиридесета улица и във въздуха гъмжеше от пси. Пеш ходеха малко, твърде малко хора.
Оставаха им три квартала.
— Знаеш ли кое ми е интересно? — не млъкваше девойката. — Когато виждам, че събитията ще се развият по един начин, а чичо предсказва друг. Кой ли ще излезе прав?
— Какво имаш предвид?
— Чичо казва, че ще бъдеш в безопасност, а аз не разбирам.
— Какво? — Екс спря.
— Смятам, че ще се опитат да те хванат сега.
Екс я погледна и замръзна. Нямаше нужда от пси-енергия, за да се почувства в капан.
Хората от Службата за пси-здраве вече не бяха толкова внимателни. Телепатичната сила го повали, болезнено наведе главата му, хвана ръцете и краката му.
Психически. Нито една ръка не го докосна.
Екс се бореше диво, обхванат от сляпа ярост. Изглежда залавянето го отърва от последните признаци на неустойчивост. Той се мъчеше отчаяно да разкъса телепатичните окови.
И почти го направи. Дойде му помощ. Освободи ръцете си, изхитри се да се вдигне във въздуха и неистово се устреми нависоко.
Но веднага се стовари върху тротоара.
Пак се опита, полагайки нечовешки усилия…
И изгуби съзнание…
Последната мисъл в мозъка на Екс бе, че чичото го е измамил… Ще го убие, ако му падне случай.
След това настъпи мрак.
Незабавно беше свикана среща в Службата за световното здраве. В щаба си в Ню Йорк Марин отвори специален канал. Ръководителите в Рио, Лондон, Париж и Кантон се събраха на извънредно заседание.
Сбитата информация на Марин се разпространи по света за по-малко от минута. И веднага заваляха въпроси.
— Бих искал да узная — попита шефът на пси-здравето от Барселона — как така Екс ДВА ПЪТИ е избягал от вас? — Мисълта му се съпровождаше от неизменната идентификационна структура. Лицето му едва се различаваше — дълго, тъжно, мустакато. Естествено това не беше истинското му лице. Идентификационната структура винаги идеализираше стопанина си според неговото желание. В действителност барселонецът беше нисък, дебел и гладко избръснат.
— Втория път ви е избягал посред бял ден, нали така? — попита берлинският шеф. Членовете на ръководството видяха идеализираното му лице — широко и енергично.
— Така е. Не мога да го обясня. — Марин седеше зад черното си бюро в Службата за пси-здраве.
— Ето цялостната последователност на събитията — телепатирането демонстрира сцената зад гърба му.
След атаката на летящия кинжал Марин съсредоточи хората си около точката, където според думите на информатора на Крандъл би трябвало да се появи Екс.
— Кой е този информатор?
— По-късно. Нека първо завършим.
Петдесет агенти блокираха целия район. Екс се появи навреме в посочения район. Отначало го задържаха не много трудно, по време на борбата той показа леко нарастване на латентните сили, сетне не издържа…
И изведнъж енергийният му потенциал нарасна скокообразно, като взрив. Екс изчезна.
С разрешение на Марин спомените му за този момент бяха извлечени и изследвани извънредно прецизно. Картината продължаваше да е неясна. В един миг Екс съществуваше, в следващия го нямаше.
Прожектирането на образите бе забавено до един на половин секунда. При тази скорост стана различим енергиен ореол около Екс, преди да изчезне. Нивото му беше толкова високо, че практически не бе възможно да се определи източникът.