Докато Вал пишеше на телефона, Проф дойде при мен. Положи длан на крака ми и извади малка кутийка, онова, което наричахме изцелител — неговата „технология“ за лекуване на другите. Болката в крака ми си отиде. Погледнах го и осъзнах, че ми е трудно да сдържам сълзите си. Не знаех дали са от срам, болка или искрен гняв.
Те ме шпионираха.
— Не страдай толкова, Дейвид — тихо каза Проф. — Затова си тук.
— Какво?
— Зарево постъпи точно според очакванията ни. Щом беше толкова добра, че да проникне в моя отряд, знаех, че няма да ѝ е трудно да те компрометира. Ти си добър боец, Дейвид. Страстен, решителен. Но си неопитен и едно хубаво лице те размеква.
— Меган не е просто едно хубаво лице.
— И въпреки това ти я остави да те манипулира. Вкара я в нашата база и ѝ издаде нашите тайни.
— Но аз… — Не я бях пуснал в базата. Меган беше влязла сама. Разбрах, че Проф не знае всичко. Беше сложил бръмбар в телефона ми, но явно така получаваше информация, само когато той работеше. Не знаеше нещата, които с Меган си говорихме лично, а само казаното по линията.
— Знам, че не ми вярваш, Дейвид. Но всичко, което тя ти каза, всичко, което направи, е част от играта. Тя си играеше с теб. Престорената ѝ уязвимост, предполагаемата ѝ привързаност… Виждал съм всичко това и преди, синко. Само лъжи. Съжалявам. Обзалагам се, че дори „слабостта“, за която ти каза, е измислица.
Нейната слабост! Проф знаеше слабостта на Меган. Тя я беше казала по телефона. Проф не вярваше, но все пак знаеше. Прониза ме тревога.
— Грешиш за нея, Проф — казах аз и го погледнах в очите. — Знам, че тя е искрена.
— О? А каза ли ти как е убила Сам?
— Не е била тя. Аз…
— Тя е била — отвърна Проф тихо, но твърдо. — Дейвид, имаме го на филм. Вал ми го показа, когато дойдох във Вавилар. Мобилният на Сам е записал смъртта му. Зарево го е застреляла.
— Не ми каза това!
— Имам причини — отвърна Проф и се изправи.
— Използва ме като примамка. Ти каза… Ето защо съм тук! Планирал си капан за нея от самото начало!
Проф се обърна и отиде при Вал, която му кимна и му показа екрана на мобилния ми.
— Да тръгваме — рече той. — Къде е подводницата?
— Долу — отговори Вал. — Не съм я натоварила. Проследих Дейвид. Трябваше да ми кажеш.
— Планът изискваше той да вярва, че ние не знаем какво прави — обясни Проф, взе мобилния ми и го пусна в джоба си. — Колкото по-малко хора знаеха, толкова по-добре. — Той погледна към мен. — Хайде, синко. Да се връщаме.
— Какво ще правиш? — настоях аз, все още седнал там, където бях ранен. Кръвта ми беше петно под мен. — С Меган.
Лицето на Проф помръкна и той не отговори.
Затова разбрах. Възмездителите и по-рано бяха използвали такива схеми да примамят някой Епичен в клопка със съобщения уж от негов съюзник.
Трябваше да предупредя Меган.
Обърнах се и се хвърлих от покрива, като задействах спирила. Който не сработи. Времето ми стигна колкото да извикам изненадано, преди да ударя водата на четири етажа под покрива.
Не беше приятно.
Щом изплавах и се улових за стената на сградата, погледнах нагоре. Проф стоеше на ръба на покрива и подхвърляше нещо в дланта си. Мотиватора на спирила. Кога го беше задигнал? Когато ме лекуваше вероятно.
— Извади го — каза той на Вал, достатъчно високо, та да го чуя. — И да се връщаме в базата.
39.
Прекарах следващия ден в стаята си.
Не бях затворен там, не и изрично, обаче излезех ли, погледите, които получавах от Вал, Ексел и Мизи ме връщаха обратно в усамотение.
С Мизи беше най-зле. Веднъж излязох да ида до банята и минах край склада, където тя работеше. Погледна ме и усмивката ѝ помръкна. В очите ѝ виждах гняв и отвращение. Тя отново се залови да опакова провизиите и не ми каза и дума.
И така, времето ми минаваше в лежане. Ту се срамувах, ту се гневях. Дали щяха да ме изхвърлят от Възмездителите? От тази вероятност ми призляваше. Ами Меган? Нещата, които Проф каза… е, не исках да вярвам. Не можех да вярвам. Най-малкото, не исках да мисля за тях.
За нещастие, при мисълта за Проф се гневях. Бях предал отряда, но не можех да не се чувствам още по-предаден от Проф. Нагласено беше да се проваля.
Като настъпи следващата сутрин, аз се събудих от шум. Подготовка. Планът вървеше. Поядосвах се известно време в стаята си, ала накрая не можах да изтърпя повече. Имах нужда от отговори. Измъкнах се от леглото и отидох в коридора. Стегнах се на минаване край склада, но Мизи не беше там. Чух шумове откъм далечния край на коридора зад мен, от помещението с подводницата. Това трябва да бяха Вал и нейният отряд, които се готвеха за мисията.