Не тръгнах нататък. Търсех Проф и Тиа и ги открих в салона със стъклената стена. Вдигнаха очи към мен и после Тиа стрелна Проф с поглед.
— Ще говоря с него — обясни ѝ Проф. — Върви при другите. В тази мисия ще бъдем с човек по-малко и искам ти да ръководиш операцията от подводницата. Базата ни е компрометирана. Няма да се връщаме тук.
Тиа кимна, взе си лаптопа и излезе. Погледна ме, но нищо повече, и затвори вратата. Така в светлината на лампата на нейното бюро останахме само двамата с Проф.
— Отивате на мисия. Ударът срещу Нютън, който трябва да разкрие Регалия.
— Да.
— С човек по-малко — продължих аз. — Значи не ме взимате?
Проф не отговори.
— Остави ме да се упражнявам със спирила. Остави ме да мисля, че съм част от мисията тук. Наистина ли през цялото време служех за стръв?
— Да — тихо отговори Проф.
— Е, има ли нещо повече в този план? — настоях аз. — Нещо, което не си ми казал? Какво всъщност става тук, Проф?
— Не сме ти спестили много — рече той и тихо въздъхна. — Планът на Тиа за намирането на Регалия е уместен и действа. Ако успеем да накараме Регалия да се появи в региона, който Тиа иска, ще имаме само няколко сгради, в които Регалия може да се крие. Аз ще съм примамката, ще изпълня плана срещу Нютън. Ще я преследвам из града, принуждавайки Абигейл да се появи. Ако се появи, ще разберем къде е базата ѝ. Вал, Ексел и Мизи по даден от Тиа знак ще нападнат и ще я убият.
— Така както го казваш, излиза, че можете да ползвате още един човек за примамка — отговорих аз.
— Прекалено късно е за това — рече Проф. — Подозирам, че ще ни трябва време да изградим доверие отново. И на двете страни.
— Ами Разрушение? — попитах аз и пристъпих напред. — Почти не се говори как да се справим с него! Той е бомба — ще разруши целия град.
— Не е нужно да се тревожим за това — отговори Проф. — Понеже вече имаме начин да спрем Разрушение.
— Така ли?
Проф кимна.
Раздрусах мозъка си като куче, което е направило пакост на килима, но нищо не излезе. Как щяхме да спрем Разрушение? Имаше ли нещо, което не ми бяха казали? Погледнах Проф.
И по мрачното му изражение и здраво стиснатите му устни разбрах.
— Силово поле. Затваряш го в силово поле като мехур, когато той отприщи разрушителната сила.
Проф кимна.
— Цялата тази топлина трябва да отиде някъде — продължих аз. — Ти просто ще я затвориш като в бутилка.
— Мога да разширя полето — обясни Проф, — като изнеса топлината вън от града. Правил съм го.
Леле. От друга страна, наистина ли това беше повече от нещата, които Проф направи, за да ме спаси от взрива, убил Стоманеното сърце? Прав беше. Имахме как поне да забавим Разрушение. Топлината навярно нямаше да го погуби — изглежда, той беше неуязвим за собствените си сили — но щеше да го забави. И кой знае, може би един добре прицелен и съгласуван удар, отразен към него, наистина щеше да е в състояние да го унищожи.
Тръгнах напред и приближих Проф, който още седеше зад бюрото на Тиа пред стената с тъмната вода. Отвън нещо я докосна, нещо влажно и хлъзгаво, но го загубих от поглед в чернотата. Потреперих и пак погледнах Проф.
— Можеш да го направиш, нали? — попитах аз. — Да го удържиш? Не просто експлозията, а… други неща?
— Ще се наложи. — Проф стана, отиде пред стъклената стена и се загледа навън в тъмните води. — Тиа ми казва, че много Епични като Разрушение имат миг на слабост, след като са изразходвали огромно количество енергия. Той може да е уязвим. Ако преживее топлината на своя удар, може да успея да го поразя веднага след това, докато силите му са изчерпани. А ако не, поне мога да го забавя достатъчно дълго, та това да има значение. И останалите от отряда да се справят с Регалия.
— А Меган?
Той не отговори.
— Проф, преди да я убиеш, поне провери онова, което тя казва. Запали огън. Виж дали той унищожава създадените от нея образи. Ще имаш доказателство, че тя ми е казала истината.
Проф се пресегна и докосна стъклото. Оставил беше лабораторната си престилка на облегалката на стола. Носеше панталони и риза в особения старомоден стил, който предпочиташе. Почти можех да си го представя как проучва древни руини в джунглата с мачете и карта в ръка.