— Ти можеш да контролираш мрака вътре — казах му аз. — И щом ти можеш, значи и Меган може. Това…
— Спри — прошепна Проф.
— Чуй ме, аз…
— Спри! — кресна Проф и рязко се обърна към мен. Ръката му мръдна толкова бързо, че едва я видях преди да ме сграбчи за гърлото. Вдигна ме във въздуха, обърна ме и ме стовари върху грамадния прозорец.
Издадох гъргорене. Единственото осветление в стаята идваше от лампата на бюрото. Тя светеше в гърба на Проф, а лицето му оставаше в сенките. Почнах да се боря, да се давя, да се мъча да отлепя пръстите му от гърлото си. С другата ръка Проф ме хвана под мишницата и ме вдигна, което донякъде облекчи натиска върху гърлото ми. Успях за кратко да поема дъх със свистене.
Проф се приведе към мен и така още въздух излетя от дробовете ми. Той заговори бавно:
— Опитах се да бъда търпелив с теб. Опитах се да си внуша, че предателството ти не е лично, че си бил съблазнен от една професионална илюзионистка и измамница. Проклятие, синко, ти правиш всичко това много трудно. Макар да знаех какво се каниш да направиш, аз се надявах на нещо по-добро. Мислех, че точно ти разбираш. Не можем да им се доверим!
Борех се да продумам нещо и той ме освободи малко.
— Моля те… остави ме… — казах аз.
Проф ме огледа изучаващо в приглушената светлина, после направи крачка назад и ме пусна на пода. Дишах с усилие. Надигнах се до стената, а от ъгълчетата на очите ми се затъркаляха сълзи.
— Трябваше да дойдеш при мен — настоя Проф. — Само ако беше дошъл при мен, вместо да криеш всичко…
С труд се изправих на крака. Искри! Ама че хватка имаше Проф. Дали наборът на силите му включваше и увеличени физически качества? Може би трябваше да променя целия набор, под който го бях класифицирал.
— Проф — подзех аз, докато си разтривах врата. — В този град нещо е много, много сбъркано. А ние сме слепи! Да, планът ти за Разрушение е добър, но какво става, ако това е заговор на Регалия? Кой е Зората? Нямах възможността да ти кажа. Вчера той отново се свърза с мен. Явно е на наша страна, обаче при него има нещо странно. Той спомена… операция на Разрушение? Какво планира Регалия? Тя трябва да знае, че ще опитаме да убием някой от нейните питомни Епични. И като че ли насърчава това. Защо?
— Заради това, което казвам през цялото време! — възкликна Проф и рязко вдигна ръце. — Тя се надява ние да успеем да я спрем. Доколкото знам, довела е тук Разрушение, за да можем да го убием.
— Ако това е вярно, то говори за някаква вътрешна съпротива в нея — казах аз и пристъпих напред. — Означава, че тя се бори. Проф, толкова ли е пресилено да вярваме, че тя може би се надява ти да ѝ помогнеш? Не да я убиеш, а да я направиш пак каквато е била?
В тъмнината Проф стоеше като изгърбен силует. Искри, когато поискаше, можеше да е толкова заплашителен. С мощни гърди и ъгловати черти — почти нечовешки в пропорциите си. Лесно беше да се забрави колко е едър, да се мисли за него като за мениджър, водач на отбора. Не като за фигура от линии и мускули, изсечени от чернота и сянка.
— Осъзнаваш ли колко са опасни думите ти? — тихо попита той. — За мен?
— Моля?
— Твоите приказки за добри Епични. Проникват в ума ми като разяждащи плътта червеи, проправят си път към сърцевината ми. Преди много време аз реших — за да запазя разсъдъка си, за доброто на целия свят — че не мога да използвам силите си.
Изстинах.
— А сега, ето те тебе. Говориш за Зарево и как тя с месеци живяла сред нас, като използвала силите си само при нужда. Това ме кара да се чудя. И аз мога да го направя, нали? Не съм ли силен? Не го ли владея? Когато ме остави вчера сам в стаята ми, аз отново почнах да правя силови полета. Малки. В които да затварям химикали, за да ми светят. Все си намирам извинения да ги използвам и сега планирам да използвам силите си, за да спра Разрушение — да създам щит, по-голям от всичко, което от години съм правил.
Приближи се и хвана предницата на ризата ми. Примъкна ме.
— Не се получава — изсъска той. — Съсипва ме стъпка по стъпка. Ти ме съсипваш, Дейвид.
— Аз…
Облизах устни.
— Да — прошепна Проф и ме пусна. — Навремето опитахме. Аз. Абигейл. Линкълн. Амала. Отбор, също като по филмите, нали знаеш?
— … И?
Той ме погледна в тъмнината.
— Линкълн стана лош. Напоследък го наричате Мъркууд. Наистина обичаше онези проклети книги. Наложи ми се да убия Амала.
Преглътнах.
— Не се получава, Дейвид — каза Проф. — Не може. Разрушава ме. И… — той пое дълбоко дъх. — Вече е разрушило Меган. Тя писа тази сутрин. Иска да се срещне отново с теб. Значи от цялата работа ще излезе поне едно добро.