— Не! — възкликнах аз. — Ти няма…
— Ще правим каквото правим, Дейвид — тихо отговори той. — Ще има разплата.
Ужасът ми растеше. Пазех образа на Електричната, безсилна под пороя Куул-ейд, бореща се с вратата на банята, гледаща ме с молба. Само че в мислите ми тя имаше лицето на Меган.
Натиснат спусък.
Червеното се смесва с червено.
— Моля те — трескаво казах аз и приближих към Проф. — Недей. Можем да измислим нещо друго. Чу за кошмарите. Случва ли ти се такова нещо? Кажи ми, Проф. Права ли беше Меган? Те имат ли нещо общо със слабостта?
Той ме взе за ръката и ме отблъсна.
— Прощавам ти — рече и тръгна към вратата.
— Проф — настоях аз и го последвах. — Не! Това…
Проф разсеяно вдигна ръка и на прага се появи силово поле, което ни раздели. Притиснах длани в него и загледах как той върви по коридора.
— Проф! Джон Федрус! — виках аз и напразно блъсках по полето.
Той спря и ме погледна. В този момент, когато лицето му беше в сенките, аз не видях Проф водача и дори човека Проф.
Видях един Висш Епичен, който е бил предизвикан.
Той се обърна и продължи по коридора, докато изчезна от погледа ми. Силовото поле остана. Ако можеше да се съди по якетата на Възмездителите, това поле щеше да остане на място, докато е необходимо, и Проф можеше да стигне много далеч, преди то да изчезне.
Скоро в огромния прозорец видях подводницата, която се носеше в тъмната вода. Оставиха ме без мобилния, без спирила и без начин да се измъкна.
Бях сам.
Само аз и водата.
Част четвърта
40.
Прекарах следващия час или там някъде отпуснат на бюрото на Тиа в заседателната зала. Грамадният прозорец беше надвиснал над мен като съквартирант, който току-що ме е чул да отпечатвам опаковка карамели. Станах и закрачих, ала движението само ми напомни какво прави отрядът навън. Тичат, борят се за живота си. Опитват да спасят града.
А ето ме мен. Затворник.
Погледнах силовото поле на Проф. Не можех да не чувствам, че той определено иска да съм вън от тази операция, а това, че ме хванаха с Меган, е само оправдание, не причина.
Меган. Искри! Меган. Той нямаше наистина да я убие, нали? Мислите ми се връщаха към нея отново и отново, като пингвин, който отказва да бъде убеден, че гумените риби не са истински. Тя ми се беше доверила. Разкрила ми беше слабостта си. Сега Проф можеше да я убие заради това.
Не бях изяснил напълно чувствата си към нея.
Но бях сигурен, че не искам тя да пострада.
Отправих се обратно към бюрото и седнах. Мъчех се да не поглеждам властните тъмни води. Почнах да тършувам из чекмеджетата за нещо, което да ме разсее. Открих пистолет — едва деветмилиметров, но поне щях да съм въоръжен, ако някога успея да изляза от глупавата стая, и патрони. В друго чекмедже намерих таблет. Нямаше връзка с мрежата на Фабриката, но съдържаше копие на бележките на Тиа за местоположението на Регалия.
Картата ми разкри пътя, по който Възмездителите щяха да заложат днешната клопка. Щяха да последват Нютън в обиколките ѝ, после да я нападнат на точно определено място в опит да накарат Регалия да се появи. Намерих малко кръстче на картата на сражението, придружено от смътно посочване на мястото на Проф в спешен случай. И сега си дадох сметка, че това е указание къде Проф ще чака, за да спре Разрушение при необходимост. Но какво предвиждаха да направят с Меган?
Мобилният ми е у Проф, замислих се аз. Дори няма да му се наложи да се потруди, за да ѝ подготви клопка. Ще трябва само да ѝ пише с молба за среща и да я нападне. А загинеше ли от огън, тя нямаше да се превъплъти.
С нарастваща тревога продължих да ровя в таблета, макар да не знаех какво търся. Може би Тиа беше записала нещо за план срещу Меган.
Ето. Файл „Зарево“. Отворих го.
Оказа се видео.
За секунди го познах. Мъж, запъхтян от усилие, се движеше през една от приличните на джунгла стаи във вавиларски небостъргач. Записът беше от негова гледна точка, вероятно заснет от слушалка, от онези, които Възмездителите често ползваха. Мъжът си проправяше път през лианите и край плодовете с дълбоко сияние отвътре. Погледна през рамо, покатери се по един паднал ствол и надзърна в съседна стая.
— Сам. — Това беше гласът на Вал. — Не се предполагаше да влизаш в бой.
— Да, да. Обаче го направих. И сега какво?