Въздъхнах и се пльоснах в стола. Идиот. А се бях изправил срещу дълбините, предизвикал бях страховете си и се бях приготвил за драматично плуване към свободата. Сега трябваше да слушам как водата капе на дъсчения под и океанът ми се подиграва.
Зяпах как водата се събира в локва на пода и ми дойде друга наистина лоша идея.
Е, вече съм продал семейното име за три портокала, казах си аз. Замъкнах една от етажерките и закрих входа и силовото поле. После извадих чекмедже от бюрото и го сложих под теча, за да събира водата. След няколко минути разполагах с прилична локва вътре.
— Здравей, Регалия — рекох. — Аз съм Дейвид Чарлстън, онзи, когото наричат Убиеца на Стоманеното сърце. Намирам се в тайната база на Възмездителите — повторих го няколко пъти, но нищо не се получи, разбира се. Бяхме чак на Лонг Айлънд, далеч отвъд обсега на Регалия. Просто се надявах ако тя наистина разиграва всички ни, информацията на Проф и Тиа за обхвата да…
Водата в чекмеджето взе да се движи и да се мени. Извиках и се запрепъвах назад, когато дупката в стъклото се разшири и водата си проправи път в по-голям поток. Надигна се и прерасна във фигура, после спря да тече, а фигурата се изпълни с цвят.
— Искаш да кажеш — подхвана Регалия, — че през цялото време съм пращала агентите си да претърсват северния бряг, а той е имал тази проклета подводна база?
Отстъпих с разтуптяно сърце. Тя беше толкова спокойна и уверена в деловия костюм и с перлената огърлица. Регалия не беше загубила контрол. Знаеше съвсем точно какво прави в този град.
Огледа ме отгоре до долу, все едно ме оценяваше. Информацията на Тиа за обхвата ѝ беше погрешна. Всичко, което ставаше в този град, беше погрешно.
— Е, той те заключи, така ли?
— Ъх…
Опитах да реша как да изиграя Регалия. Ако това въобще беше възможно. Мъглявият ми план да се държа, все едно искам да мина на нейна страна, сега ми се виждаше жалък и прозрачен.
— Да, бива те в приказките — продължи тя. — Е, не е задължително умът да върви със страстта. Всъщност, често връзката между тях може да е обратнопропорционална. Питам се какво ли ще направи Джонатан с теб, щом установи, че си ми издал тази тайна база.
— Меган вече я намери. Според Проф това място е разкрито и не може повече да е действаща база.
— Жалко — рече Регалия и се огледа. — Отлично място. Джонатан винаги е имал развит вкус. Може и да се бори срещу природата си, ала някои негови страни така натрапчиво разкриват миналото му. Екстравагантните му бази, прозвищата, костюмът му.
Костюм? Черна лабораторна престилка, очила в джоба. Всъщност си беше малко ексцентрично.
— Е, не се бави с молбата си, момче. Денят е натоварен.
— Искам да защитя Меган — казах аз. — Той ще я убие.
— А ако ти помогна за това, ти ще ми служиш ли?
— Да.
Това е една от най-лукавите Епични в света, казах си аз. Наистина ли си въобразяваш, че тя ще ти повярва, че би минал на нейна страна просто така?
Разчитах на факта, че тя и по-рано беше проявила интерес към мен. Разбира се, казала беше също, че ми е бясна за убийството на Стоманеното сърце. Може би сега, когато планът ѝ срещу Проф беше в пълен ход, тя просто щеше да ме смачка.
Регалия махна с ръка.
Водата разби стената, раздирайки направената от мен дупка. Строши стъклото. Нямах време дори да грабна пистолета от бюрото, преди водата да изпълни стаята и да ме потопи в мрак. Плюех и размахвах ръце и крака. Може и да се бях изправил срещу страха си от дълбините, но това не значеше, че ми е удобно. Бях съвършено неспособен да мисля или да плувам съзнателно. Щях да загина тук, ако Регалия не ме беше повлякла нагоре. Усетих движение и когато се озовах на повърхността — останал без дъх и премръзнал — по някаква причина ушите ме заболяха.
Водата под мен някак си стана твърда. Издигнат бях на малък воден пиедестал, а Регалия се появи до мен. Лежах там, треперещ и мокър, и най-сетне осъзнах, че се движим. Водният пиедестал пореше повърхността на океана и ме носеше към приближаващите светещи и цветни стени и мостове на Вавилар.
Регалия можеше да се появява където пожелае. Или поне където вижда. Значи не тя биваше премествана, а аз.
— Къде отиваме? — попитах и се надигнах на колене.
— Джонатан казвал ли ти е някога какво ни е известно за естеството на Злочестие?