Виждах го горе, тази вездесъща светеща точка. По-ярка от звезда, ала много по-малка от луната.
— Можеш да наблюдаваш Злочестие през телескоп — продължи Регалия свойски. — Навремето ние четиримата го правехме доста често. Джонатан, аз, Линкълн. Дори с телескоп е трудно да се различат подробности. Той свети много ярко, както виждаш.
— Той?
— Разбира се — отвърна Регалия. — Злочестие е Епичен. Ти какво друго очакваше?
Аз… не можех да отговоря. Едва можех да мигам.
— Питах го за теб. Казах му, че от теб ще излезе чудесен Епичен. Това ще разреши всякакви проблеми, нали разбираш, а и според мен ти ще да се справиш доста добре. А, стигнахме.
С мъка се изправих на крака, когато водната платформа спря да се движи. Бяхме в долния край на Вавилар, близо до мястото, където скоро щеше да почне операцията по измъкването на Нютън. Явно Регалия знаеше и за нея.
— Лъжеш.
— Знаеш ли за Разкъсването? — попита Регалия. — Така наричаме времето точно след като Епичният получава силите си. Ще усещаш едно непреодолимо чувство, което те кара да рушиш и да чупиш. То ни поглъща изцяло. Някои се научават да се справят с чувствата, както аз направих. Други, като Разрушение, никога не се издигат над тях.
— Не — прошепнах аз с растящ ужас.
— Ако това е някаква утеха, ти навярно ще забравиш повечето от нещата, които ти предстои да сториш. След ден-два ще се събудиш със смътния спомен за хората, които си убил. — Тя се приведе напред и гласът ѝ стана по-остър. — Ще ми бъде приятно да гледам това, Дейвид Чарлстън. Истинска поезия е някой, който е убил толкова много от нас, да се превърне в това, което мрази. Вярвам, че в крайна сметка това убеди Злочестие да се съгласи с молбата ми.
Тя ме плесна в гърдите с течната си ръка и ме събори от платформата си. Паднах на гръб във водите и те възвряха около мен и ме издигнаха върху стълб към нощното небе. Закашлях се, изправих се и открих, че вися на стотина стъпки във въздуха, все едно съм върху огромна струя от спирила. Вдигнах поглед.
И видях Злочестие.
Звездата гореше яростно, а земята около мен сякаш почервеня, обляна в дълбока светлина. Също като в първата нощ, толкова отдавна, когато изгря Злочестие и светът се промени. Невъзможни неща, хаос, после — Епичните.
Пламтящото червено владееше хоризонта ми. Нямах чувството, че то — или аз — сме променили положението си, ала внезапно можех да виждам само него. Противно на разума, усещах, че мога да се пресегна и да докосна звездата. Кълна се, че вътре в яростно пламтящото червено видях чифт огнени криле.
Кожата ми изстина, после оживя от шока на някакво жилещо електрическо чувство, все едно се възстановява след изтръпване. Извиках и се превих на две. Искри! Усещах как препуска през мен. Зла енергия, трансформация.
Случваше се наистина.
Не, не… Моля…
Червенината върху земята се оттегли и моят стълб от вода бавно се спусна. Едва забелязах, понеже жилещото усещане продължи още по-трескаво, все едно хиляди червеи пъплеха под кожата ми.
— В началото е разстройващо — тихо обясни Регалия, когато стигнах нивото на водата до нея. — Получих уверение, че ще ти се дадат сили, които са „тематично подходящи“. Предложих същите способности за манипулиране на водите, каквито притежаваше младият Георги. В случай, че си забравил, това е Епичният, който беше убит, за да се произведе мерзостта, наречена от вас спирил. Струва ми се, ще установиш, че да си Епичен е много по-освобождаващо, отколкото да ползваш някакво устройство, с което ни подражаваш.
Изстенах и се търкулнах с лице към небето. Сега Злочестие изглеждаше само като далечно бодилче, но червеното сияние върху земята си остана — слабо, ала забележимо. Всичко около мен се обливаше в оттенък на аленото.
— Е, заемай се — рече Регалия. — Да видим какво можеш да направиш. Подчертано се интересувам как бившите ти другари ще реагират, когато добръмчиш насред внимателното им планиране и покажеш сили на Епичен, убивайки всеки, когото видиш. Би трябвало да е… забавно.
Някаква далечна част на ума ми осъзна, че по тази причина тя толкова е бързала да ми помогне да избягам от базата. Не беше повярвала, че дезертирам; намерението ѝ беше да използва мен и новите ми сили като начин да провали плановете на Възмездителите.
Отново се обърнах и се надигнах на колене. Още се намирах върху участък от водата, който Регалия беше направила твърд. Лицето ми се отразяваше във водите, осветено от боята на съседната сграда.