Имах около две минути, преди тя да мине точно покрай мен. Облеклото ѝ беше ретро пънк като преди, кожено яке, от което стърчаха парчета метал, все едно беше хартия за подаръци, омотана около някой уред на смъртта. Къса коса в разни цветове. Придружаваха я двама подчинени, облечени също така крещящо. Не спряха за питие. С препускащо сърце аз се надигнах и ги последвах, докато те си проправяха път през пазара.
Къде беше Вал? Тя трябваше да следи Нютън — Ексел и Тиа би трябвало да са някъде наблизо в подводницата. А Мизи ли щеше да е със снайпера? Катедралата на Боб беше висока сграда, така че наоколо нямаше много удобни места, пък и стрелбата щеше да е трудна при толкова много народ. Навярно Мизи щеше да се разположи някъде по̀ на юг, близо до мястото, където се предполагаше да заложат клопката.
Намерението ми беше да открия Вал или Ексел, затова забелязах как един мъж излезе от тълпата и замери Нютън с парче плод. То полетя във въздуха и в известен смисъл улучи — силите на Нютън реагираха веднага и отразиха енергията. Плодът отскочи и избухна, когато падна на земята. Епичната се обърна и затърси източника на нападението.
Заковах се на място и почнах да се потя. Подозрително ли изглеждах? Нютън даде знак и една от приближените ѝ, висока мускулеста жена с яке с отрязани ръкави, хукна след човека, който беше метнал плода. Той правеше всичко по силите си да изчезне в тълпата.
Искри! Това не влизаше в плана — просто един зяпач беше взел моментно решение. Изведнъж друго парче плод полетя към Нютън от друга посока, придружено от вик „Сграда Седемнадесет!“ Разбира се, и този плод беше отблъснат, а тълпата веднага оредя. Нямах избор и се присъединих към хората, за да не остана да стърча сам, когато покривът се опразни.
Възмездителите мразеха тъкмо такива неща. Представях си какво се говори сега по мобилните, как Вал обяснява, че разни местни са си втълпили да искат отплата за сградата, която Нютън изгори. Колкото и да оценявах, че някои вавиларци най-сетне проявяват характер, не можех да не се дразня от времето, което бяха подбрали.
Тиа щеше да иска прекратяване на операцията, обаче се съмнявах Проф да го разреши заради нещо толкова просто. Присъединих се към хората, които се тълпяха в една от близките палатки, а продавачът им крещеше да не пипат нищо. Прибрах две уоки-токита и се почувствах съвсем малко виновен.
Докато ги криех в наметалото, чух странен шум. Шепот? Все едно някой си мърмори под носа. Нещо в него ми се стори познато. Предпазливо се огледах. През трима души от мен, притисната от криещата се тълпа, стоеше жена с безлична светеща зелена дреха. Едва видях лицето ѝ, което надничаше изпод качулката.
Това беше Мизи.
43.
Да, наистина беше Мизи. Преметнала торба през рамо, тя си мърмореше тихичко — несъмнено разговаряше с останалите Възмездители. Не личеше да ме е забелязала.
Искри! Толкова се бях съсредоточил да търся Вал, че не ми мина през ум, че най-сетне може да са разрешили на Мизи да е примамка.
Отвън се чу вик. Явно бандитите на Нютън бяха намерили един от недоволните.
Мизи нервно пристъпваше от крак на крак; не ѝ се щеше да остави Нютън да ѝ се измъкне. И обратно, аз бях намерил моята мишена и щях да съм съвършено доволен, ако Нютън иде да тормози някой друг.
Мизи ми трябваше сама, само за няколко минути, за да ѝ обясня. Как да го направя, без тя веднага да се обади на Проф и останалите? Не се и съмнявах, че Вал ще стреля по мен без да пита — вече го беше сторила — а Проф щеше да се нареди на опашка след нея, ако силите му наистина почваха да му влияят. Мизи обаче… Можеше и да успея да убедя Мизи.
Първо трябваше да измъкна слушалката от ухото ѝ. Почнах да се провирам през палатката, следвайки движенията на хората, когато някой отпред надзърна навън да види какво става. Успях да се наместя точно зад Мизи.
После с разтуптяно сърце извадих ножа — оставих го в канията, понеже не исках да я наранявам — и го притиснах в гърба ѝ. В същия момент запуших устата ѝ с ръка.
— Не мърдай — прошепнах аз.
Тя се скова. Пресегнах се под качулката ѝ, хванах слушалката, почнах да я бърникам и я изключих.
Отлично. Оставаше ми само…
Мизи се извъртя, улови ръката ми и не знам какво стана после. Изведнъж излетях от задната страна на палатката, а светът около мен се завъртя. Паднах на покрива върху рамото си. Ножът се изплъзна от ръката ми.
След секунда Мизи се озова върху мен и замахна да ме удари. Светещата зелена качулка обграждаше лицето ѝ. Видя ме и зяпна.