— Да, предполагам — каза Нютън.
Тишина.
— Добре. Обаче не ми е приятно да служа за стръв. Помни това.
Счупената врата горе се отвори, люшна се и се затвори. Нютън си беше тръгнала.
— Какво ѝ каза? — попита Мизи, отдръпна се от мен и пак насочи оръжието, без да сваля торбата от рамо. — Знае ли, че я следим? Колко си предал?
— Нищо и всичко — въздъхнах аз и се отпуснах да седна, опрял гръб в обраслата стена. Напрегнатият момент беше отминал и осъзнах точно колко ме боли от това, че Мизи ме подмяташе насам-натам. Бях започнал да приемам за даденост, че от такива неща няма да боли, защото отдавна не бях изпитвал болки. Силовото поле на Проф си вършеше работата добре.
— Какво искаш да кажеш? — настоя Мизи.
— Регалия вече знаеше за нашите планове. Тя се появи пред мен в базата.
— Какво? — Мизи изглеждаше отвратена. — Ти си пуснал вода в базата?
— Да, обаче това не е важната част. Тя се появи там. Мизи, предполагаше се, че базата е извън нейния обсег. Регалия ни разиграваше през цялото време, а нашият план е сериозно застрашен.
Лицето на Мизи, осветявано единствено от дрехата ѝ, се сгърчи от тревога. Тя прехапа устни, но когато помръднах, Мизи опъна ръката с пистолета и хватката ѝ не отслабна. Беше млада и неопитна, обаче не беше некомпетентна. Болките в рамото и окото ми го доказваха.
— Трябва да се свържа с останалите — каза тя.
— Затова и дойдох при теб.
— Ти опря нож в гърба ми!
— Исках да ти обясня, преди да доведеш Възмездителите при мен. Виж, мисля, че Регалия планира да убие Проф. Подвеждала ни е през цялото време, залагала е капан за него. Знае, че само той може да сложи край на господството ѝ, затова иска да го премахне.
Мизи потръпна.
— Ти работиш за нея.
— Регалия?
— Не. Зарево.
О.
— Да, така е — тихо отговорих аз.
— Признаваш?
Кимнах.
— Тя уби Сам!
— Гледах записа. Сам извади оръжие срещу нея, Мизи, а тя е опитен стрелец. Той опита да я застреля, затова тя стреля първа.
— Та тя е зла, Дейвид — умоляващо рече Мизи и пристъпи напред.
— Меган спаси живота ми. Когато Разрушение опита да ме убие. Така се измъкнах от него. През това време ти беше заета с друго.
— Проф каза, че тя те разиграва — възрази Мизи. — Каза, че си компрометиран от своята… привързаност към нея. — Мизи ме гледаше така, сякаш се молеше това да не е истина. — Дори и Проф да греши, Дейвид, тя е Епична. А нашата работа е да убиваме Епичните.
Седях в тъмното стълбище, окото ми смъдеше — още виждах с него, за щастие, обаче си болеше. Мизи добре ме беше наредила. Седях и се чудех, припомнях си. Мислех за себе си като момче — как изучавах всеки Епичен. Как мразех всички тях. Как кроях планове за убийството на Стоманеното сърце.
Знаех какво изпитва Мизи. Навремето бях същият. Лудост беше, но ми се струваше, че вече не съм същият човек. Промяната беше започнала в деня, когато победих Стоманеното сърце. Отлетях в коптера с черепа му в ръце, бях смазан. Убиецът на баща ми беше мъртъв, но само с помощта на друг Епичен.
В какво всъщност вярвах? Порових в джоба си и измъкнах верижката от Ейбрахам. Тя улови светлина от някъде, може би отблясък, отразен в някой метален парапет горе, и светна. Символът на Верните.
— Не — отвърнах аз, понеже най-сетне разбрах. — Ние не убиваме Епични.
— Ама…
— Ние убиваме престъпници, Мизи. — Вдигнах ръце и си сложих верижката, после станах. — Ние носим правосъдие на убийците. Не ги убиваме заради това какви са. Убиваме ги заради живота на останалите, който те застрашават.
Цял живот бях мислил за това неправилно.
Мизи гледаше верижката със стилизирания символ, която висеше вън от дрехата ми.
— Тя си остава престъпник. Сам…
— Ще я екзекутираш ли, Мизи? — попитах аз. — Ще натиснеш ли спусъка, ако знаеш, че си неутрализирала силите ѝ и тя не може да направи нищо? Ще гледаш ли онзи миг на осъзнаване в очите ѝ? Понеже аз съм го правил и ще ти кажа: никак не е толкова лесно, колкото звучи.
Срещнах погледа ѝ в приглушената светлина. После тръгнах нагоре по стълбите.
Мизи задържа пистолета насочен към мен още малко. Ръката ѝ трепереше. После тя отклони поглед и свали оръжието.
— Трябва да предупредим останалите — казах аз. — И понеже имах глупостта да унищожа мобилния ти, трябва да се добера до подводницата. Знаеш ли къде е?
— Не — отвърна Мизи. — Някъде наблизо, струва ми се.
Продължих да се качвам.
— Планът му е да я убие — обади се Мизи. — Докато ние следим Нютън, Проф ще подмами Зарево и ще я убие.