Продължих по стъпалата, а по челото ми се стичаше студена пот.
— Трябва някак да се добера до него. Да му попреча да…
— Няма да стигнеш навреме — рече Мизи. — Поне не без това.
Застинах на място. Долу Мизи свали торбата от рамото си и я разкопча.
Вътре беше спирилът.
44.
Втурнах се надолу по стълбите и помогнах на Мизи да извади спирила. Почнах да си го прикачвам.
— Аз ти помагам — каза Мизи, приклекнала да закрепи лентите на краката ми. — Защо ти помагам?
— Защото съм прав. Защото Регалия е по-умна от нас, защото всичко около тази мисия не е наред и ти знаеш, че ако я изпълним докрай, ще се случи нещо ужасно.
Мизи се надигна.
— Ха. Даа, трябваше да кажеш това по-рано. Може би нямаше да те бия толкова.
— Опитах. Боят малко ми попречи.
— Наистина някой трябва да те понаучи да се биеш. Представянето ти беше жалко.
— Не ми трябва ръкопашен бой. Аз съм стрелец.
— И къде ти е оръжието?
— Ах… да.
Наместих основния механизъм на спирила на гърба си и здраво придърпах лентите, а Мизи ми подаде ръкавиците.
— Знаеш ли — рече тя, — наистина нямах търпение да използвам това нещо, за да докажа колко съм страхотна, та Проф да се съгласи, че от мен ще излезе добра примамка.
— А имаш ли представа как работи спирилът?
— Аз го сглобих и аз го поддържам. Разполагам с купища теоретични знания.
Вдигнах вежда.
— Колко трудно може да е? — продължи тя. — Все пак, дори ти го разбра…
Ухилих се, но без особена радост.
— Знаеш ли къде Проф ще примами Зарево?
— Близо до мястото, където планирахме да ударим Нютън. Определи ѝ среща с теб, по твоя мобилен.
— Където… Но това е далече от Разрушение.
Мизи сви рамене.
— Проф искаше да удари Зарево в същия район като Нютън. Целта е да накараме Регалия да се появи, нали? Да доставим на Тиа последните данни, за да локализира скривалището на Регалия. Разбира се, ако обсегът ѝ е по-голям, отколкото смятаме, всичко това е безсмислено…
— Именно — отвърнах аз.
Но планът на Проф имаше смисъл при ограничената информация, с която той разполагаше. Ако целта беше да се измъкне Регалия, то нападението над две от нейните Епични — вместо една — щеше много по-сигурно да привлече вниманието ѝ.
— Ако Проф е в китайския квартал — попитах аз, — то кой наблюдава Разрушение?
— Никой. Проф каза, че той надали се е заредил достатъчно, та да излъчи силата си днес. Освен това, разполагаме с камерата и Тиа може да го гледа.
Изстинах. Всичко, което бяхме направили, включително камерата, можеше да е част от плана на Регалия.
— Според теб, колко бързо можеш да идеш да провериш Разрушение?
— Десет-петнадесет минути с тичане. Защо?
— Нека просто кажем, че имам наистина лошо предчувствие за всичко това.
— Дообре. — Мизи се изправи. Спирилът беше наместен. — Знаеш ли, изглеждаше много по-готино с водолазния костюм. Придаваше ти един смахнат флотско-тюленски-специален вид. А без него имаш по-скоро смахнат вид на бездомник-който-е-вързал-тостер-на-гърба-си.
— Прекрасно. Може би така хората ще ме подценяват.
— Проф е Епичен, нали? — тихо попита Мизи.
Аз я погледнах, кимнах и пъхнах ръце в ръкавиците.
— Кога разбра?
— Не съм сигурна. Стори ми се разумно, нали разбираш. Поведението на всички вас в негово присъствие, тайните, нежеланието на Тиа да обясни как сте спасили онези хора в горящата сграда. Май трябваше по-рано да събера две и две.
— Ти си по-умна от мен. Наложи се Проф да пусне силово поле пред лицето ми, за да осъзная какъв е той всъщност.
— Значи не става дума за отмъщение и премахване на Епични. Дори не за наказване на престъпници — рече изнурено Мизи. — Това е борба за власт. За територия.
— Не — твърдо отвърнах аз. — Целта е Проф да стане човекът, който знам, че може да е… Епичния, който знам, че може да е.
— Не разбирам. Защо той вече не е такъв?
— Защото — отговорих аз, докато затягах втората ръкавица, — понякога трябва да помагаме на героите да се появят.
— Дообре.
— Ето — казах аз и ѝ дадох едно от крадените уоки-токита. — Можем да поддържаме връзка.
Тя сви рамене и взе радиостанцията. Измъкна найлонова торбичка от джоба си и я пъхна вътре.
— Ако падне във водата — обясни тя и разклати торбичката.
— Добра идея — съгласих се аз и също взех торбичка.
Мизи се поколеба малко, после ми даде пистолета си. Тъмно беше, но ми се стори, че се изчервява.