— Ето. Понеже аз явно не съм подходяща за боравене с оръжие.
— Благодаря. Патрони?
Мизи имаше само един резервен пълнител. Е, по-добре от нищо. Пъхнах пълнителя в джоба си, а пистолета — в колана.
— Добре — казах. — Да тръгваме.
45.
Изскочих от стълбището. Спирилът жужеше на гърба ми. От сцената, на която се натъкнах, ми призля. Оказа се, че хората на Нютън са намерили недоволните, които бяха хвърляли плодовете — от колчетата на палатката близо до мястото, където излязох, висяха два трупа. В устата на всеки беше затъкнато парче светещ плод. Мъждукащ сок се стичаше по лицата и капеше от брадичките им.
Като претичах край тях, аз им отдадох чест. Постъпиха глупаво, но отвръщаха на ударите. Бяха по-добри от повечето хора в този град. Тичах, а търговците вдигаха погледи от сергиите, където прибираха стоките си. Някакви хора коленичеха и се молеха на Зората. Поканиха ме да се присъединя към тях. Подминах всички, отидох право до ръба на покрива и скочих. След миг се изстрелях във въздуха с помощта на водните струи.
Приведох се напред и спирилът ме понесе по улицата, а сградите от двете ми страни се размиха. Трябваше да свия струите до четвърт от мощността им, за да мина под един мост, но после изскочих от другата му страна и се усмихнах, зърнал погледите на десетина хлапаци, които се бяха наредили на моста и ме сочеха с пръст.
Радиото на ръката ми изпука.
— Работи ли тая джаджа? — попита Мизи.
— Да.
Никакъв отговор.
Добре де. Глупаво радио. Целенасочено натиснах бутона за предаване.
— Работи, Мизи — повторих аз, като доближих уоки-токито до устните си.
— Страхотно. — Гласът ѝ пращеше от статичното електричество. Искри! Това радио беше само стъпка по-добро от двете тенекии с конец между тях.
— Може невинаги да ти отговарям — казах ѝ аз. — За да завивам със спирила, ми трябват и двете ръце.
— Само внимавай да не намокриш радиото много — каза Мизи. — Водата не понася на старата техника.
— Разбрано. Ще се отнасям с него като с гневен гигантски дракон-човекоядец.
— И… какво общо има това?
— Е, ти би ли хвърляла вода върху гневен гигантски дракон-човекоядец? — Покрай мен се носеха облени в неонова светлина сгради. С тази скорост щях да стигна при Проф за минути.
— Тук няма и следа от другите или от подводницата, Дейвид — каза Мизи. Трябваше да държа радиото точно до ухото си, за да чувам през вятъра. — Трябваше да пратят някого да ме провери, когато спрях да се обаждам. Нещо трябва да им е попречило.
— Продължавай към Разрушение — отговорих аз. — Нямаме време за губене. Кажи ми какво прави той.
— Разбрано.
Трябваше само да…
До мен си издигна струя вода и се превърна в Регалия. Носеше се във въздуха със същата скорост като мен, а с океанската повърхност я свързваше тънка ивица вода.
— Ти обърка плановете ми — отбеляза Регалия. — Не одобрявам хора, които ми объркват плановете. Злочестие не отговаря на въпроса ми защо ти не получи силите на Епичен.
Продължих да се нося. Може би тя щеше да продължи с приказките и да ми даде възможност да се доближа до Проф.
— Какво направи? — попита тя. — Да отхвърлиш дара? Не мислех, че е възможно.
Не отговорих.
— Добре тогава — заключи Регалия. — Съзнаваш, че не мога да допусна да стигнеш до Джонатан. Приятна вечер, Дейвид Чарлстън, Убиецо на Стоманеното сърце.
Водата, която излизаше на струи под мен, изведнъж се раздели и се насочи настрани, вместо към океанската повърхност. Но аз не паднах, поне не с много, защото не водата ме държеше нависоко, а силата, която я изстрелваше. Оказа се, че Регалия не схваща физиката на спирила. Не бях изненадан. На Епичните рядко им се налагаше да обръщат внимание на физиката.
Изстрелях се настрани, пренебрегвайки нейната намеса, и свих зад една сграда с помощта на ръчния двигател. Регалия след миг се появи до мен. От улицата долу се надигнаха огромни стълбове вода, за да ме уловят.
Поех дълбоко дъх, пъхнах радиото в торбичката в джоба и се хвърлих настрани, за да изляза на друга улица. От дълбините се подадоха десетки пипала и се протегнаха към мен. Трябваше да насоча струите надолу и да се изстрелям вертикално, за да не ме спипат. За беда, пипалата на Регалия ме последваха и се загърчиха и загънаха точно под мен. Струите ми почнаха да губят мощност, понеже бях прекалено високо. Поточният лъч можеше да стигне само дотук.
Нямах избор — извъртях се във въздуха и се изстрелях надолу. Минах през едно от пипалата и ме обгърна остър студ, но излязох сред пръски вода от другата страна. Пипалото опита да се увие около мен, обаче се оказа, че закъснява със съвсем малко. Разчитаха на заповедите на Регалия и явно можеха да се движат толкова бързо, колкото тя смогваше да им нареди.