Този път Регалия не се главоболи да разговаря. Под мен изригнаха струи вода. Първата ме шибна отстрани и проряза дрехите и кожата ми. Останах без дъх от болка, после почнах да маневрирам и да подскачам с помощта на ръчния двигател. Свърнах настрани, когато Регалия нагъна водата и вълната се издигна на пет метра. Подгони ме зад ъгъла, ала се разби в стената на сграда. Аз кацнах на покрива и хукнах през него. Минах край палатките и викащите хора и долових някаква особена миризма във въздуха. Дим?
Скочих от покрива и в същия миг някакво петно се стрелна край мен. С вик свих струите си и паднах точно под петното, което се хвърли към мен и остави диря от неоново червено.
Петното мина право над главата ми и кацна на отсрещната сграда. Там спря. Оказа се, че това е Нютън с катана в ръка. Тя измъкна и пистолет и се обърна към мен.
Искри! Трябваше да я очаквам. Спуснах се надолу, светкавично минах край етажите на сградата и ударих водата, тъкмо когато горе се разнесе пукането на пистолета.
Водата беше леден шок. Струите ме бяха хвърлили с лицето напред под повърхността. Да се хвърля във водата беше инстинктивното ми решение за избягване на стрелбата. Свърши работа — не бях застрелян. Но така се озовах в хватката на Регалия.
Водата около мен почна да се свива и да се сгъстява като сироп. Извъртях се, насочих крака надолу и пуснах спирила с пълна мощност.
Все едно водата се беше превърнала в катран. Всяко малко движение беше по-трудно от предишното. Когато издишвах, ставаха мехури, замръзнали като Джел-О. Усещах как спирилът на гърба ми се тресе жестоко. Обгради ме чернота.
Вече не се боях от нея. Гледал я бях в очите. Дробовете ми се напрегнаха, но сподавих паниката. Излязох на повърхността. Щом освободих ръцете си, спирилът ме изхвърли във въздуха с победоносна струя. Но водните пипала ме чакаха. Насочих поточния лъч право към тях.
Машината ми засмука пипалата като всяка друга вода, изстреля ги през струите и ме освободи в миг. Излетях във въздуха, замаян от липсата на кислород. Стигнах до един покрив и спрях струите. Търкулнах се през покрива, останал без дъх.
Добре, рекох си. Никакво гмуркане под водата повече, щом Регалия е наблизо.
Едва бях си поел дъх, когато водните пипала се покатериха на покрива като пръстите на огромен звяр. Нютън кацна до мен във вид на петно. От косите ѝ оставаше цветна следа. Докато мигна, тя се озова до мен. Можах само да задействам спирила и да насоча струята към едно от пипалата на Регалия.
Мощната струя внезапно ме изхвърли през покрива, далеч от Нютън. Едва успя. А по-лошото беше, че се задейства само една от струите от краката. Не знаех дали е заради затъването долу, заради пипалата, които ме бяха грабнали след това, или заради тежкото кацане. Но машината си беше капризна и беше подбрала точно този момент да прави номера.
Нютън мина край мен и мечът ѝ удари точно където бях лежал, хвърляйки искри. Тя стигна до края на покрива. Съседната сграда се издигаше близо, без разстояние между двете. Там Нютън спря.
И доколкото видях, спирането беше доста драматично. По моя преценка, тя прекъсна свръхбързото си движение като вдигна ръка и я опря в стената на съседната сграда. Ускорението ѝ се предаде на постройката и, както беше при Епичните, напълно обърка физичните закони. Стената се взриви в дъжд от прах и тухли.
Нютън се обърна, захвърли меча, който вече беше назъбен и счупен, и измъкна друг от ножницата на кръста си. Развъртя меча, огледа ме и тръгна напред по-нормално. Около нас пипалата на Регалия продължаваха да обсаждат цялата сграда и да пъплят към небето, образувайки купол. Този покрив беше изоставен. Графитите по него се отразяваха във водата наоколо. През ръба на покрива почна да тече. Покривът се наводни на пет-шест сантиметра дълбочина и Регалия се появи до Нютън.
Измъкнах пистолета и стрелях. Знаех, че няма смисъл, но трябваше нещо да опитам. Задействах спирила, който само се закашля — вече и двете струи отказваха. Куршумите отскочиха от Нютън, рикошираха във водния купол, който се затваряше, и цопнаха. Нютън се наведе с ръка на земята, готова да тича, но Регалия вдигна длан и я спря.
— Искам да знам — каза ми тя — какво направи по-рано.
Сърцето ми препускаше. С усилие станах и се огледах в търсене на изход. Водният купол напълно затвори покрива, а от наводнения под се надигнаха нови пипала и опитаха да ме заловят. Отчаяно насочих поточния лъч към едното и опитах да задействам спирила. Струите на краката ми не работеха.