Бях твърде притеснен за Меган, твърде отчаян и разтърсен, та да спра да се движа. Блъснах една пламтяща врата и изгорялото дърво се натроши около мен. Препънах се в дупка в пода и вдигнах отбранително ръка да се опазя от огъня, който не можех да почувствам. Всичко беше толкова светло. Едва виждах.
Поех дъх, но не изпитах болка от горещината. Силовото поле не би трябвало да охлажда въздуха, който вдишвах. Защо гърлото ми не гореше при всеки дъх? Искри! Нищо нямаше смисъл.
Меган. Къде беше Меган?
С усилие минах през друга врата и видях на пода тяло върху изгорял килим.
Извиках, изтичах нататък, паднах на колене и прегърнах полуизгорялото тяло. Повдигнах овъглената глава и видях познатото лице.
Тя беше. Изкрещях като видях мъртвите очи и обгорялата плът. Притиснах силно неподвижното тяло.
Стоях на колене в пъкъла на самия ад, светът около мен загиваше, а аз знаех, че съм се провалил.
Якето ми гореше и кожата ми тъмнееше от пламъците. Искри. Огънят убиваше и мен. Защо не можех да го усетя?
Плачех. Безразсъдно грабнах тялото на Меган и примигнах от ужасната светлина на огъня и дима. С усилие се изправих на крака и погледнах един от прозорците. Стъклото се топеше от горещината, но нямаше следа от силово поле. Проф сигурно вече беше отстранил полетата около стаята. Хукнах с рев към прозореца, хванал Меган, и излетях в студения нощен въздух.
Падах малко, преди да задействам спирила. Струята, която бях поправил, още работеше, за щастие, и забави падането ми. Носех се във въздуха извън горящата сграда. Притисках тялото на Меган, водата струеше под мен, а около мен димът се разбиваше. С помощта на едната струя бавно се издигнах до съседната сграда. Кацнах и положих тялото на Меган.
От ръцете ми изпопадаха овъглени люспи черна кожа и разкриха розовата плът отдолу. Тя веднага доби здрав вид. Учудих се, после внезапно осъзнах защо не бях изпитал болка и защо можех да дишам горещия въздух. Проф ми беше дал не само силово поле, а и част от способностите си за изцеляване. Докоснах главата си и усетих, че изгорялата ми коса никне отново — лечебната сила на Проф ме възстановяваше такъв, какъвто бях преди да вляза в ада.
Значи бях невредим. И какво от това? Меган беше мъртва. Коленичих над нея. Чувствах се безпомощен и сам, вътрешно сломен. Толкова се старах и накрая се провалих.
Смазан сведох глава. Може би… може би тя беше излъгала за слабостта си. Тогава щеше да е добре, нали? Докоснах лицето ѝ и го обърнах. Половината беше изгоряло, но ако наклонях главата ѝ на една страна, можех да не обръщам внимание на изгорялата част. Другата беше едва опърлена. Само малко пепел на бузата. Красива, сякаш просто спи.
По лицето ми се стичаха сълзи. Взех ръката ѝ и прошепнах:
— Не. Веднъж вече гледах как умираш. Не вярвам, че пак се случи. Чуваш ли ме? Ти не си мъртва. Или… ще се върнеш. Това е то. Записваш ли като миналия път? Защото, ако записваш, искам да знаеш. Вярвам в теб. Не мисля…
Млъкнах.
Ако се върнеше, това щеше да значи, че ме е излъгала за слабостта си. Отчаяно исках да е така, защото исках Меган да е жива. Но в същото време, какво значеше тази лъжа? Не бях питал, не бях искал, но тя ми я каза — значи беше нещо свято.
Ако ме беше излъгала за слабостта, знаех, че не мога да вярвам на нищо друго, казано от нея. Затова каквото и да беше станало, Меган беше изгубена за мен.
Изтрих сълзите от брадичката си и се пресегнах за последен път да взема ръката на Меган. Опакото на ръката ѝ беше обгоряло, но не много тежко. Въпреки това пръстите ѝ бяха свити. Почти все едно… стиска нещо?
Учудих се и разтворих пръстите ѝ. Наистина в ръката ѝ имаше малък предмет, който беше разтопен и залепнал за ръкава ѝ. Малко дистанционно. Какво, в името на Злочестие, беше това? Вдигнах го. Изглеждаше като дистанционно за кола. Дъното му се беше стопило, но иначе изглеждаше здраво. Натиснах бутона.
Нещо прозвуча точно под мен. Смътен чаткащ звук, последван от странно пукане.
Дълго се взирах в дистанционното, после се изправих и изтичах до ръба на сградата, където пак го натиснах. Така. Това… стрелба ли беше? Със заглушител?
Спусна се със спирила два етажа надолу. Там, в сенките на един прозорец, беше пушката Готшалк, лъскава и черна, със заглушител на цевта. Отместих се и натиснах дистанционното. Пушката почна да стреля и обсипа с куршуми стената на горящата сграда. Стреляше в стаята, където се намираше Меган.