— Хитруша — казах аз и грабнах пушката. Издигнах се върху водната струя, изтичах до тялото на Меган и го преобърнах. Горещината беше изсушила кръвта и потъмнила кожата, но различих дупките от куршуми.
Никога не се бях радвал толкова, че някой е бил застрелян.
— Значи, разположила си оръжието така, че да се застреляш, ако нещата тръгнат зле — прошепнах аз. — Така ще можеш да се превъплътиш, а не да рискуваш да обгориш до смърт. Искри, брилянтна си!
Заляха ме чувства. Облекчение, възторг, удивление. Меган беше най-страхотната, най-умната, най-невероятната. Загинеше ли от куршум, щеше да се върне. На сутринта, ако беше истина казаното от нея за времето на превъплъщаването.
Докоснах лицето, но то беше… само обвивка. Меган, моята Меган щеше да се върне. С усмивка грабнах Готшалка и станах. Приятно беше отново да държа в ръка яка пушка.
— Ти — казах аз на пушката — премина изпитателния срок.
Меган беше оцеляла. Значи всичко друго беше възможно.
Все още можех да спася този град.
48.
— Мизи — попитах я аз с уоки-токито до ухото, затичан в посоката, в която тръгна Проф. — Тая глупава джаджа работи ли още?
— Да — донесе се отговор.
— Умен ход — да използваш камерата, за да предадеш съобщение на Тиа.
— Тя е видяла? — поинтересува се Мизи бодро и закачливо, в явно рязък контраст с преживяната от мен преди мигове агония.
— Да — отговорих ѝ, докато се носех по някакъв мост. — Подслушах съобщение от Тиа до Проф. То може да го накара да прекрати задачата.
Малко вероятно. Но беше възможно.
— Намерил си Проф? — попита ме Мизи. — Какво стана?
— Твърде дълго е за обяснение — казах ѝ аз. — Казват, че превзели с пристъп предполагаемата база на Регалия — Сграда C на картата на Тиа — и намерили Разрушение да свети вътре. Сигурен съм, че е някакъв капан.
— Не са намерили Разрушение.
— Какво? Вал заяви, че са го намерили.
— Отново се е появил тук веднага след като изключих светлините — обясни Мизи. — Почти ми причини сърдечен удар. Но май и не ме забеляза как се крия. Както и да е, въобще не светеше, но аз го огледах хуууубавичко. Каквото и да е намерила Вал, то не е Разрушение.
— Искри — и при тези думи опитах да се накарам да бягам по-бързо. — Тогава Проф в какво влиза?
— Ти питаш мен? — попита Мизи.
— Просто си мисля на глас. Излизам от центъра. Можеш ли да дойдеш тук? Може да ми трябва огнева подкрепа.
— Вече съм в движение — отвърна Мизи, — но съм доста далече. Някакви следи от Нютън в твоята посока?
— Нютън е мъртва — отговорих аз. — Успях да отгатна слабостта ѝ.
— Леле — заключи Мизи. — Още един? Наистина караш останалите от нас да изглеждат зле. Искам да кажа, приятел, че аз не мога да застрелям дори невъоръжен, безсилен, паднал в скута ми враг.
— Обади ми се, ако видиш Разрушение — казах аз, после напъхах радиото в торбичката и в джоба на джинсите. Якето ми беше унищожено — свалих го и го оставих; дори и джинсите ми бяха парцаливи и обгорели от едната страна. Още по-зле — спирилът беше развалина. Напълно бях загубил кабелите на едната му половина. Другата част плюеше при употреба и не знаех колко време ще ѝ се доверявам да ме държи.
Подминах покрив и обърнах внимание на броя на хората, струпани в джунглата на близко разположена постройка — те се подаваха през прозорците и се криеха под навесите. Сблъсъкът ми с Регалия беше твърде явен. Дори и спокойните вавиларци знаеха да се крият след нещо такова.
Аз се осланях на спомените си за картите на Тиа и продължих право по някакъв особено жалък мост. За нещастие имах да извървя дълъг път преди да стигна до базата. Тичах за кратко, докато пътят ми ме преведе през странен покрив, изграден от голям квадратен балкон от външната страна и внушителна постройка в средата. Тук трябваше да забавя ход, тъй като хората бяха построили навеси над балкона, а пространството под тях бе заринато с боклук. Тукашните жители не се бяха озовали достатъчно близо до битката ми, затова просто се излежаваха, наслаждаваха се на вечерта и неохотно ми правеха път.
Когато се доближих до отсрещната страна, някакъв особено заплеснат местен жител стоеше точно на пътеката.
— Извинете — започнах аз и прескочих градински стол. — Да мина.
Той не се помръдна, въпреки че се обърна към мен. Едва тогава видях, че носи дълъг тренчкот, а лицето му е украсено с козя брадичка и очила.
Ее…
— И видях — произнесе Разрушение, — и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му. И им се даде власт да умъртвяват с меч и глад, и мор.