Спрях се неумело и свалих пушката от рамо.
— Отричаш ли — прошепна Разрушение, — че това е краят на света, убиецо на ангели?
— Не знам какво е това — отвърнах му, — но ми се струва, че ако Бог наистина желаеше да унищожи света, щеше да го направи малко по-ефикасно в сравнение с цялата тая работа.
Разрушение всъщност се усмихна и сякаш оцени хумора. Скреж започна да покрива мястото около него, понеже той изтегляше топлината, но аз дръпнах спусъка преди той да успее да освободи разрушителната вълна.
Изчезна, докато пръстът ми още бе на спусъка, и избухна като ярък остатъчен образ. Обърнах се и го засякох, както се телепортираше зад мен. Този път изглеждаше изненадан, когато стрелях по него.
Когато той изникна за втори път, аз скочих от сградата и прострях ръка надолу. За щастие, двигателят на спирила работеше и ме забави. Използвах струята му, за да вляза в сградата през счупен прозорец, и там се сниших и замръзнах.
Нямах време да се занимавам с Разрушение точно сега. По-важно беше да стигна до Проф и до неговия екип. Аз…
Преди да успея да изградя следващата си мисъл, до мен изникна Разрушение.
— Прочетох разказа на евангелиста Йоан дузина пъти, преди да разруша Хюстън — каза той.
Извиках и стрелях по него. Той изчезна, после се появи от другата ми страна.
— Питах се кой от конниците съм аз, но отговорът излезе по-сложен. Четял съм описанието твърде буквално. Няма четирима конници; това е метафора.
Той посрещна погледа ми.
— Ние, унищожителите, самите мечове небесни, бяхме развързани. Ние сме краят.
Стрелях в него, но той пусна толкова мощна топлинна вълна, че тя надделя над силовото поле на Проф. Аз зинах, а изстреляният от мен куршум се стопи. Размахах ръка, когато подът се изпари, последван от стената, а после и от половината ми тяло.
За момент ме нямаше.
После кожата ми израсна отново, костта се възстанови, а мисловният ми процес започна отново. Сякаш бях пропуснал миг във времето, просто частица от момент. Дишах дълбоко, седнал на почернелия под на стаята.
Разрушение врътна глава към мен и се намръщи. После изчезна. Аз се претърколих, паднах през прозореца, преди той да е успял да се върне, и задействах счупения спирил, за да не ми позволи да падна във водата.
Искри! Взривът беше изпарил ръчния двигател заедно с… да, с половината ми тяло. Все още имах лъча, пистолета на Меган и пушката си — и, за щастие, едничкият двигател на крака ми проработи, щом го включих. Единият крачол на джинсите ми обаче липсваше напълно и нямаше и следа от счупената част от спирила.
Без ръчния двигател не можех да маневрирам. Слязох по улицата до друга постройка и влязох през прозореца — повечето от този не беше счупен и разбиването му остави резки по кожата ми.
Раните се излекуваха, но не бързо като преди. Осъзнах, че нещата ще станат много опасни. Когато Проф ни даваше сила чрез якетата, тя се изчерпваше след понасянето на няколко удара. Беше ми дал много от способността да се лекува, но явно бях достигнал границите ѝ. Лошо.
Претичах през сградата и се спрях в някакъв коридор. Облегнат на стената, аз изпуснах тежка въздишка.
Разрушение се образува в прозореца, през който бях влязъл. Видях го, но се сниших в коридора, преди да ме е видял той.
— И взе Авраам дърва за всесъжението — занарежда Разрушение — и натовари сина си Исаака; взе в ръце огън и нож, и тръгнаха двамата заедно (Битие, 22:6).
Усетих как потта се стича по лицето ми, когато Разрушение пристъпи в коридора и ме видя. Дръпнах се зад ъгъла, далеч от погледа му.
— Защо работиш с Регалия? — викнах аз с гръб към стената. — Ти ме поздрави, задето съм убил Стоманеното сърце. Тя е точно толкова лоша.
— И аз най-накрая ще я довърша — обясни Разрушение. — Това е част от уговорката ни.
— Тя ще те предаде.
— Вероятно — съгласи се Разрушение. — Но тя ми даде знание и сила. Взе частица от душата ми и тя продължава да живее извън мен. И тъй аз станах семето за самия свършек на времената.
Той се спря.
— Тя не ме предупреди, че е убедила архангела да ти даде част от славата си.
— Не можеш да ме убиеш — извиках и погледнах към него. — Няма смисъл да опитваш.
Той се усмихна, скрежът запълзя по притъмнения коридор, протегна се към мен като пръсти и замрази плода, увиснал от лианата като единствена електрическа крушка.
— О — продължи Разрушение, — смятам, че ще установиш как човек може да направи много считани за невъзможни неща стига да опитва достатъчно упорито.