Меган беше дошла.
Проф извика друго силово поле около мен. Фигурата от светлина протегна ръка към него и внезапно кълбото се оказа около самия Проф. Меган променяше реалността и превръщаше възможностите в действителност.
Този път Проф изглеждаше още по-изненадан. Той отпрати кълбото и призова друго около фигурата от светлина, но щом започна да се свива, то отново мигом се озова около него, затвори го и заплашваше да го смаже.
Той го премахна и аз видях в очите му нещо, което не бях виждал преди. Страх.
Всички те се страхуват, помислих си аз. Дълбоко в себе си. Нютън бягаше от мен. Стоманеното сърце убиваше всеки, който би могъл да знае нещо за него. Движи ги страхът.
Това не беше познатият ми Проф, а беше Висшият Епичен Федрус. Изправен срещу човек, който манипулира силите му по неразбираем за него начин, той се ужаси. Препъна се и отстъпи с ококорени очи.
За един кратък миг бяхме някъде другаде.
Аз и сияещата фигура. Една сграда по-нагоре, в стая с прозорец, от който можех да видя Проф на покрива. Самичък.
Ярката фигура до мен въздъхна, после блясъкът ѝ изчезна и тя се превърна в Меган, съвършено гола. Падна, а аз успях да я хвана. От другата страна на прозореца, върху съседната сграда Проф изруга, скочи на диска си и изчезна. Искри. Как щях да се оправям с него?
Отговорът беше в ръцете ми. Погледнах Меган — съвършеното лице и красивите устни. Прав съм бил да вярвам в Епичните. Просто бях избрал не когото трябва.
Очите ѝ се отвориха и тя ме видя.
— Не ми иде да те убия — прошепна тя.
— По-прекрасни думи не съм чувал — отвърнах аз.
Тя ме погледна, после простена и отново затвори очи.
— О, по дяволите. Тайната е в силата на любовта. Ще ми призлее.
— Всъщност смятам, че е нещо друго — възразих аз.
Тя ме погледна. Изведнъж схванах, че е много, много гола, а и аз бях почти съвсем гол. Меган проследи погледа ми и сви рамене. Изчервих се, оставих я и отидох да ѝ намеря някакви дрехи. Както си стоях обаче, върху нея се появиха дрехи — стандартните джинси и риза, сенки на облекло от друго измерение. Стори ми се, че засега върши работа.
— Каква е тайната тогава? — попита тя, седна и прокара ръка през косата си. — При всяко предишно превъплъщаване съм била зла при първото си завръщане. Не можех да си спомням за себе си, бях буйна и разрушителна. Този път… нищо не изпитвам. Какво се е променило?
Погледнах я в очите.
— Сградата гореше ли вече, когато ти влезе в нея?
Меган присви устни.
— Да — призна тя. — Беше глупаво. Няма нужда да ми го казваш. Знам, че вероятно не си бил там — не и в действителност. Помислих си обаче — може би си там, а не можех да рискувам ти да…
И тя видимо потрепери.
— Колко се страхуваше от огъня?
— Повече, отколкото би могъл да си представиш — прошепна тя.
Аз се усмихнах.
— Това — заключих аз и отново я взех в ръцете си — е тайната.
Епилог
Около пет часа по-късно стоях на върха на някогашна ниска постройка във Вавилар и греех ръцете си на огън. Сега сградата стърчеше на двадесетина етажа над някога потопената улица.
Нито едно здание не рухна при оттеглянето на водата.
— Корените са — обясни Меган, седна до мен и ми подаде купа със супа. Вече носеше истински дрехи — малко неприятно, но вероятно по-практично, тъй като в града изведнъж стана наистина студено. — Тези корени са яки, по-яки от възможното за кое да е растение. Те буквално държат сградите прави.
Тя поклати глава, сякаш беше замаяна.
— Зора не е искал утопията му да свърши, ако той изчезне — продължих аз и разбърквах супата си. — Плодовете?
— Продължават да светят — рече Меган. — Градът ще оцелее. Все пак някак е затоплял водата, за да не позволи на мястото да стане прекалено студено. Ще трябва да намери друг начин да се оправи с това.
Около нас се движеха други хора. Жителите на Вавилар се събираха при нещо, което възприемаха като криза, а ние бяхме просто още двама бежанци. Дори и някой от минувачите да е забелязал нещо различно в мен и да ме е разпознал от някоя битка, не казваха нищо. Поне нищо повече от приглушени нашепвания на спътниците си.
— Така — продължи Меган — тази твоя теория…
— Трябва да бъде страхът — изтощено казах аз. Кога съм спал за последно? — Погледнах водата и станах неуязвим за опитите на Регалия да ме направи Епичен. Въпреки ужаса си ти си се втурнала в горяща сграда, за да ме спасиш, и си се пробудила свободна от развала. В същината си Епичните се страхуват. Ето как ги бием.