Проф шофираше с очила, а фаровете на джипа бяха заменени с ултравиолетови светлини, невидими без подходящото оборудване. Седях на задната седалка и времето ми минаваше в четене на бележките и есетата, които Тиа ми даде. Държах листовете на скута си в малка кутия. Вътре имаше фенерче и така светлината оставаше почти скрита. Колата забави, после взе да подскача нагоре-надолу, докато Проф внимателно маневрираше по един тежък участък неравен асфалт. Край пътя лежаха коли като обвивки на грамадни бръмбари; първо горивото им беше източено, после бяха изкормени за резервни части. За щастие, нашият джип беше конвертиран и се движеше с една от батериите на Едмънд.
Докато минавахме бавно през трошляка, чух нещо в нощта, нещо като изпукването на съчка. Задната седалка на джипа не беше голяма, но нямаше и покрив, затова лесно успях да оставя кутията настрани и да наглася новата си пушка. Вдигнах я на рамо и натиснах копчето, което разгъна автоматичния мерник. Бях принуден да призная, че работи много добре — сам мина на нощно виждане и ми позволи да се насоча към източника на шума.
В холографския мерник видях, че няколко дрипави мародери клечат в мрака зад една от повредените коли. Приличаха на диваци с дългите си бради и нескопосно изкърпените дрехи. Наблюдавах ги със свален предпазител и търсех оръжия, когато се показа още една глава. Момиченце, може би петгодишно. Един от мъжете я накара да мълчи и да се сниши, после продължи да гледа джипа ни, докато прекосихме неравния участък, набрахме скорост и те останаха назад.
Свалих пушката.
— Навън наистина е зле.
— Винаги, щом някой град почне да се обединява — обади се Тиа от предната седалка, — някой Епичен решава или да управлява това място, или да го унищожи.
— По-зле е — тихо додаде Проф, — когато някой от местните развие сили.
Новите Епични бяха рядкост, но се срещаха. В град като Нюкаго имахме по някой нов може би на четири или пет години. Но новите Епични бяха опасни — Епичен, който за пръв път проявяваше сили, почти винаги леко полудяваше в началото и използваше способностите си за дивашко разрушение. Стоманеното сърце бързо улавяше подобни личности и ги подчиняваше. Навън нямаше кой да спре първоначалното им буйство.
Тревожно се върнах на мястото си, ала в крайна сметка пак зачетох. Беше третата нощ от пътуването ми. По изгрев, след първата нощ, Проф ни откара в едно тайно скривалище. Явно Възмездителите разполагаха с множество такива по протежение на основните пътища. Обикновено скривалищата представляваха пещери, изсечени в скалите с тензорите и обезопасени със скрити врати.
Не бях притискал Проф твърде много по въпроса за тензорите. Дори и с мен той говореше за тях като че са някаква технология, а не просто секретно прикритие за неговите сили. Позволяваше единствено на Възмездителите от неговия личен отряд да ги ползват, което беше разумно. Повечето сили на Епичните имаха определен обсег. Доколкото бях успял да преценя, човек трябваше да е на десетина километра от Проф, за да могат дарените от него тензори или енергийни щитове да действат. А още по-объркващо беше, че Възмездителите наистина притежаваха технология, която имитираше някои сили на Епичните. Например гаусовото оръдие, което ползвах в сражението срещу Стоманеното сърце, и дозерът — устройството, което Възмездителите ползваха, за да проверят дали някой е Епичен, или не. Подозрението ми беше, че и те също тайно са от силите на Проф, но той ме увери, че не са. Възможно беше да убият някой Епичен, после да ползват нещо от неговото ДНК и инженерно да разработят машини, които наподобяват неговите сили. Тъкмо това правеше измамата на Проф толкова убедителна. Защо да предполагаш, че водачът ти е Епичен, при положение че има отлично технологично обяснение на нещата, които отрядът е способен да прави?
Прелистих до края на защипаните с кламери бележки, които Тиа ми беше дала. Там намерих профила на Електричната, събран от нас скоро след идването ѝ в Нюкаго. Емилин Баск, пишеше там. Бивша служителка на рецепцията в хотел. Почитателка на азиатските криминални филми. Сдобила се е с Епични сили две години след изгрева на Злочестие. Прегледах историята ѝ. Беше прекарала малко време в Детройт, Мадисън и Литъл Блекстоун и се беше съюзила със Статичния и неговата банда Епични за няколко години, после беше изчезнала за кратко, преди да се появи в Нюкаго, за да ни избие до крак. Това беше интересно, но аз търсех друго. Исках да знам историята ѝ отпреди да стане Епична и по-точно — що за човек е била преди да стане една от тях. Създавала ли е проблеми като Стоманеното сърце?