По този въпрос разполагах само с няколко пасажа. Била е отгледана от леля си, след като майка ѝ се е самоубила, но досието не казваше нищо за характера ѝ. Накрая имаше бележка. Явно травмата на майката има връзка с бабата и дядото. Приведох се напред, а джипът малко ускори.
— Тиа?
— Хмм? — отвърна тя и вдигна поглед от таблета, който, също като мен, криеше в кутия, за да заслони светлината.
— Какво означава това — споменава се, че травмата на майката на Електричната била някак свързана с бабата и дядото?
— Не е сигурно — каза Тиа. — Това, което ти дадох, е част от по-голямо досие, съставено от Джори; той ни прати само важните сведения.
Моите досиета нямаха кой знае какво за Електричната. Пак погледнах същия параграф под светлината в кутията от обувки.
— Имаш ли нещо против да му поискаш и останалата информация?
— Какво в мъртвите Епични те привлича толкова? — попита Тиа.
Проф не отделяше поглед от пътя, ала сякаш застана нащрек.
— Помниш ли Митоза? — попитах аз. — Епичният, който опита да превземе Нюкаго преди няколко месеца?
— Разбира се.
— Неговата слабост беше рок музиката. В частност собствената му музика. — Митоза беше дребна рок звезда преди да се сдобие със сили на Епичен.
— И?
— И… това е голямо съвпадение, нали? Че собствената му музика може да неутрализира силите му? Тиа, ами ако има модел в слабостите? Модел, който още не сме разгадали?
— Някой щеше да го забележи — намеси се Проф.
— Наистина ли? — попитах аз. — В началото никой дори не знаеше за слабостите. Епичните не се бяха разбързали да кажат на хората за тях. Пък и навсякъде беше хаос.
— За разлика от сега? — попита Тиа.
— Сега… хаосът е институционализиран — отговорих аз. — Гледай, преди колко време почнаха да действат Възмездителите? Преди колко време лористите почнаха да събират сведения за слабостите? Едва преди няколко години, нали така? А дотогава просто се знаеше, че слабостите на Епичните са причудливи и случайни. Но ако не са?
Тиа написа нещо на таблета.
— Май си струва да се провери. Ще ти набавя повече сведения за миналото на Електричната.
Кимнах и се взрях между Тиа и Проф, по протежение на пътя в източна посока. Не виждах много в мрака, обаче някаква мъгла на хоризонта ме изненада. Светлина ли беше?
— Зазорява ли се вече? — попитах аз и погледнах мобилния си.
— Не — отвърна Проф. — Това е градът.
Възроденият Вавилон.
— Толкова скоро?
— Дейвид, пътуваме повече от два дни — каза Тиа.
— Аха, обаче Вавилар е на другия край на страната! Предположих… знам ли. Че ще пътуваме поне седмица. Или две.
Проф изсумтя.
— Когато пътищата бяха наред, можеше лесно да вземеш това разстояние и за ден.
Настаних се обратно на мястото си и се хванах заради друсането, когато Проф ускори. Явно искаше да стигне града доста преди изгрев. Все по-често минавахме през предградия, ала и сега всичко беше просто толкова… празно. Бях си представял сгради навсякъде, може би тук-там някоя ферма, притисната между тях. Истината беше, че вън от Нюкаго пейзажът просто беше пълен с… ами с голямо нищо.
Светът беше едновременно по-голям и по-малък, отколкото си бях представял.
— Проф, откъде познаваш Регалия? — изтърсих.
Тиа ме изгледа гневно. Проф продължи да шофира.
— Какво си спомняш за Регалия, Дейвид? — попита Тиа, навярно за да прекъсне мълчанието. — От твоите записки.
— Проверявах я — отговорих аз. Започвах да се вълнувам. — Тя е една от най-могъщите Епични тук, при това е сред най-загадъчните. Манипулиране на водите, проектиране на образи на разстояние, намеци най-малкото за още една водеща сила.
Тиа изсумтя.
— Какво? — попитах я аз.
— Тонът ти. Звучиш като почитател, който говори за любимия си филм.
Изчервих се.
— Мислех, че мразиш Епичните — продължи тя.
— Мразя ги. — Добре де, нали разбирате, ако не се смята Епичната, в която май се влюбих. И Проф. Може би и Едмънд. — Сложно е. Мразех Стоманеното сърце. Наистина го мразех; предполагам, че по тази причина мразех всички Епични. Но и животът ми премина в това да ги проучвам, да се осведомявам за тях…
— Не можеш да се задълбочиш в нещо — тихо се намеси Проф, — без да започнеш да го уважаваш.
— Аха — съгласих се аз.
Като малък бях омагьосан от акулите. Бях прочел всяка книга за акули, която можах да намеря, включително най-мрачните разкази за свързани с акули смъртни случаи. Обичах да чета за акули, тъкмо защото бяха толкова опасни, толкова смъртоносни, толкова странни. Епичните бяха същите, само че много повече. Създания като Регалия — загадъчни, динамични, могъщи — бяха пленителни.