— Не отговори на въпроса ми от къде познаваш Регалия — отбелязах аз.
— Не отговорих — рече Проф.
Знаех, че не бива да настоявам. Скоро достигнахме руините на по-голям град, ала явно още не бяхме във Вавилар. Поне не бяхме стигнали до мъгливата светлина. Това място беше тъмно като катран, нямаше огньове, да не говорим за електричество. Онова, което бях забелязал по-рано, беше някъде отвъд него — и дори не бяха „светлини“. По-скоро смътно сияние във въздуха, сякаш породено от множество осветени райони, обаче не можех да различа отделни светлини. Все още бяхме доста далеч, а и сградите запречваха изгледа.
Извадих пушката и огледах пейзажа през мерника за нощно виждане. Тук почти всичко беше покрито с ръжда и се рушеше, макар че градът беше по-голям от онези, край които минахме. И по някаква причина ми се виждаше не както трябва.
Толкова сив, толкова западнал. Толкова… фалшив?
Защото изглежда като на кино, осъзнах аз, припомняйки си филмите, които бях гледал с другите деца във Фабриката. Всички живеехме в Нюкаго, град от чиста стомана. Избелели надписи, тухлени стени, дървени стълбове — всичко това беше от един друг свят. Досега ги бях виждал единствено във филмите.
И това се смяташе за нормално в останалия свят. Колко странно.
Пътувахме доста дълго през този мъртъв град, все още по магистралата, обаче по-бавно. Предположих, че Проф не иска да вдига никакъв шум. Най-сетне той отби и тръгна през самия тъмен град.
— Това Вавилар ли е? — тихо попитах аз.
— Не — отговори Проф. — Това е… Това беше Ню Джърси. По-точно, Форт Лий.
Открих, че съм нервен. Сред тези разбити черупки на сгради можеше да ни наблюдава какво ли не. Мястото беше изоставено, огромен гроб на времето отпреди изгрева на Злочестие.
— Толкова е празно — прошепнах аз, а Проф подкара по някаква улица.
— Много хора загинаха, сражавайки се с Епичните — прошепна Тиа в отговор. — И още повече загинаха, когато Епичните почнаха да отвръщат сериозно. А най-много загинаха в хаоса след това, когато цивилизацията просто се… предаде.
— Мнозина избягват градовете — каза Проф. — В градовете трудно се отглежда каквото и да е, при това привличат мародерите от най-лошия вид. Но мястото не е толкова пусто, колкото ти мислиш. — Проф сви зад един ъгъл. Не ми убягна, че Тиа държи пистолет в скута си, макар никога досега да не я бях виждал да стреля. — Пък и почти всички в този район — додаде Проф — вече са отишли на острова.
— Животът там е по-добър ли? — попитах аз.
— Зависи. — Проф спря джипа по средата на една тъмна улица и се обърна към мен. — Доколко имаш вяра на Епичните?
Натоварен въпрос, като имаме предвид кой го зададе. Проф слезе от джипа и обувките му задраскаха върху асфалта. Тиа слезе от другата страна и двамата се отправиха към някаква надвиснала постройка.
— Какво е това? — попитах ги аз и се изправих отзад в джипа. — Къде е пътят за Вавилар?
— Не може да се иде с кола във Вавилар — отговори Проф и спря пред вратата на сградата.
— Прекалено забележимо ли е? — попитах аз, скочих на земята и се присъединих към тях.
— Е, има и такъв момент — отговори Проф. — Но причината е преди всичко, че в града няма никакви улици. Хайде. Време е да се запознаеш с твоя нов отряд.
Той отвори вратата.
9.
Последвах Проф и Тиа в сградата. Приличаше на стар автосервиз с големи плъзгащи се врати отпред. И миришеше… твърде чисто. Не на застояло като в забравените помещения из подземните улици в Нюкаго. Но беше тъмно като в рог, беше и страшно. Не можех да видя кой знае какво, освен няколко големи тъмни силуета, които може и да са били коли.
Усетих как космите на тила ми настръхват и свалих пушката от рамо. Ами ако това се окажеше някакъв капан? Подготвил ли се беше Проф? Аз…
Внезапно плисна светлина от лампи. Заслепи ме, аз изругах, отскочих настрани и ударих гърба си в нещо грамадно. Вдигнах пушката.
— Опаа! — обади се женски глас. — Ох, съжалявам, съжалявам, съжалявам! Прекалено ярко.
Някъде близо до мен Проф изсумтя. Опрял здраво приклада в рамото си, запримигвах, докато успях да видя, че се намираме в някаква работилница. Бяхме заобиколени от отрупани с инструменти работни плотове и няколко полуразглобени коли, включително джип, досущ като нашия.