Зад мен вратата се затвори с щракване и аз насочих пушката натам. Вратата беше затворила една висока, тридесетинагодишна латиноамериканка. Жената имаше ъгловати черти и тъмни коси с един боядисан в пурпурно кичур отпред. Носеше червена блуза, блейзър и черна вратовръзка.
— Мизи — сопна се тя, — целта на загасването на светлините, докато те влязат, беше да не известяваме целия квартал, че в тази сграда има електричество. Няма как да се получи, ако отново палиш лампите, когато вратите все още са широко отворени.
— Съжалявам! — викна гласът от по-рано и отекна в просторното помещение.
Латиноамериканката ме изгледа гневно.
— Момче, свали тази пушка, преди да си наранил някого.
Мина край мен и небрежно отдаде чест на Проф.
Той протегна ръка.
— Вал.
— Джон — откликна тя и стисна ръката му. — Бях изненадана от съобщението ти. Не очаквах да се върнеш толкова скоро.
— Като имаме предвид какво се случи, прецених, че може би ще направиш нещо прибързано — отговори Проф.
— Тук сте, за да ме спрете ли, сър? — попита студено Вал.
— Искри, не — възрази Проф. — Тук съм, за да помогна.
Лицето на Вал поомекна и на устните ѝ се появи намек за усмивка. Тя кимна към мен.
— Това Убиецът на Стоманеното сърце ли е?
— Да — отговори Проф, а аз най-сетне излязох от укритието си.
— Отлични рефлекси — рече Вал и ме огледа от глава до пети. — Отвратителен вкус за дрехи. Мизи, къде си, по дяволите?
— Извинявай! — долетя отново онзи глас, последван от дрънчене. — Идвам!
Застанах до Тиа и видях как млада чернокожа жена слиза от пасарелката горе, преметнала през рамо снайперска пушка. Слезе и дотича до нас с пружинираща стъпка. Беше облечена в джинси и късо яке, под което имаше тясна бяла блуза. Косите ѝ бяха сплетени на редички плитчици на темето и избухваха в пухкав облак на тила.
Тиа и Проф погледнаха Вал; Тиа въпросително вдигна вежди.
— Мизи е доста способна — обясни Вал. — Само е малко…
Както се беше завтекла към нас, Мизи опита да се мушне под предницата на полусглобен джип, вдигнат нависоко. Пушката на рамото ѝ обаче стърчеше твърде много, та издрънча в предницата на джипа и я задържа. Мизи зяпна и стисна джипа, все едно го държеше да не падне, нищо че той не помръдна. После го потупа извинително.
Беше може би на седемнадесет години, със сладко обло лице и кожа с цвят на капучино. Усмихва се твърде широко за бегълка, рекох си, щом тя дотича и отдаде чест на Проф. Къде е живяла, та жизнерадостният ѝ нрав не е смазан, чудех се аз.
— Къде е Ексел? — попита Тиа.
— Наглежда лодката — отговори Вал.
Проф кимна, после посочи Вал.
— Дейвид, запознай се с Валънтайн, водач на тукашната клетка на Възмездителите. Тя и хората ѝ живеят във Възродения Вавилон през последните две години и правят рекогносцировка на Регалия. Подчиняваш се на нейните заповеди, все едно са мои. Разбираш ли?
— Ясно. Вал, ти примамка ли си?
Лицето ѝ помръкна.
— Операции — отговори тя, без да подсказва защо въпросът ми я притесни. — Но ако Тиа ще влезе в отряда…
— Влизам — вметна Тиа.
— Тогава сигурно тя ще се занимава с операциите. И без друго предпочитам да съм навън. Но не съм стрелец. Работата ми са тежките оръжия и превозът.
Проф кимна и посочи Мизи.
— А това е Мисури Уилямс, предполагам?
— Много е вълнуващо да се запозная с Вас, сър! — каза Мизи. Виждаше ми се от типа хора, които се вълнуват кажи-речи от всичко. — Аз съм новият снайперист в отряда. Преди това се занимавах с поправките и екипировката. Имам опит и в разрушаването. Обучавам се за примамка, сър!
— Много ясно, че се обучаваш — намеси се Вал. — Бива я с пушката, Проф. Сам в известен смисъл я беше взел под крилото си…
Сигурно това е човекът, когото са загубили наскоро, прецених аз по скованото изражение на Проф и тъжния поглед на Тиа. Сам. Предположих, че той е бил тяхната примамка, онзи, който се е излагал на най-голяма опасност — да влиза в контакт с Епичните и да ги подвежда да влязат в капан. В нашия отряд аз вършех тази работа. Преди да си иде, Меган правеше това. Не познавах Сам, но беше трудно да не изпитам прилив на симпатия към загиналия. Беше умрял в бой. Но Меган не беше отговорна, каквото и да твърдеше Проф.
— Радвам се, че си с нас, Мизи — рече Проф с равен глас. Усетих в тона му здравословен скептицизъм, но това беше, само защото го познавах твърде добре. — Иди да прибереш джипа ни в гаража. Дейвид, иди с нея и се оглеждай за всеки случай.