Слушах само с половин ухо, докато покрай мен изсвистя кълбо пукащо електричество. Спрях се рязко и се стрелнах в обратната посока, докато второ кълбо премина точно, където бях стоял. То удари покрива, предизвика друга експлозия и ме накара да се запрепъвам. Докато се добера до края на сградата, парчета метал пердашеха гърба ми.
После скочих.
Не падах много, преди да достигна балкона на някакъв мезонет. Стрелнах се навътре с разтуптяно сърце. До вратата на отсрещната стена чакаше пластмасова хладилна чанта. Захвърлих настрана капака, взех да ровя вътре и опитах да остана спокоен.
Електричната дойде в Нюкаго по-рано през седмицата. Веднага започна да убива — случайни хора, без ясна цел. Точно както правеше Стоманеното сърце в ранните си дни. После започна да призовава гражданите да предадат Възмездителите, за да ни въздаде правосъдие.
Извратеното правосъдие на Епичните. Те убиваха който им попадне, но да им отвърнеш бе толкова голямо оскърбление, че беше почти немислимо за тях. Е, скоро щеше да разбере. Засега планът ни да я унищожим не вървеше блестящо, но ние бяхме Възмездителите. Подготвяхме се за неочакваното.
Извадих балонче с вода от хладилната чанта.
Това — рекох си — по-добре да вземе да подейства.
Тиа и аз спорихме дни наред за слабостта на Електричната.
Всеки Епичен имаше поне една, и то често случайна. Човек трябваше да проучи историята на даден Епичен и какви неща избягва, за да опита да разбере какво вещество или ситуация би могла да унищожи силите му.
Балончето съдържаше най-доброто ни предположение за слабото място на Електричната. Обърнах се, вдигнал балона с едната ръка, с пушка в другата, наблюдавах вратата и чаках тя да дойде подире ми.
— Дейвид? — попита ме Тиа в слушалката.
— Да? — притеснено прошепнах аз, в готовност да хвърля балона.
— Защо гледаш балкона?
Защо го гледам ли…
Ох, разбира се. Електричната можеше да минава през стени.
Почувствах се като идиот и подскочих назад, тъкмо когато тя слезе през тавана и около нея забръмча електричество. Докосна пода приклекнала на едно коляно и протегнала ръка — в нея растеше кълбо електричество и хвърляше неспокойни сенки из стаята.
Не усещах нищо освен пробождането на адреналина и хвърлих балона. Той удари Електричната право в гърдите и енергийният ѝ удар се превърна в нищо. Червената течност от балона се разплиска върху стените и пода около нея. Твърде рядко, за да е кръв, това бе стара плодова напитка на прах, смесвана с вода и захар. Спомнях си я от детството.
Това беше слабостта ѝ.
С разтуптяно сърце свалих пушката от рамо. Електричната гледаше подгизналото си тяло като в шок, нищо, че черната ѝ маска не ми позволяваше да видя изражението ѝ. По тялото ѝ като светещи червейчета все още се носеха електрически разряди.
Вдигнах пушката и дръпнах спусъка. Гърмът на оръжейната стрелба в затворено помещение почти ме оглуши, но отпратих куршума право в лицето на Електричната.
Той избухна, щом мина през енергийното ѝ поле.
Дори и залята с разтворимия сок, защитата ѝ действаше.
Тя ме изгледа и електричеството ѝ лумна — по-силно, по-опасно, то освети стаята като напълнена с динамит пица калцоне.
Охо…
2.
Втурнах се в антрето, докато вратата експлодираше зад мен. Ударната вълна ме запокити с лицето в стената и чух хрус.
От една страна изпитах облекчение. Хрущящият звук означаваше, че Проф още е жив — неговите Епически способности ми даваха защитно поле. От друга страна, гонеше ме зла машина за убиване.
Оттласнах се от стената и се затърчах по металния коридор, осветяван от привързания за ръката ми мобилен. Въжената линия, трескаво си помислих аз. Накъде? Май надясно.
— Намерих Проф — произнесе гласът на Ейбрахам в ухото ми. — Затворен е в някакъв енергиен мехур. Изглежда ядосан.
— Хвърли разтворим сок по него — задъхано му отвърнах аз, докато се измъквах по страничен ходник, а електрическите експлозии правеха на пух и прах коридора зад мен.
Искри. Беше бясна.
— Отменям мисията — обади се Тиа. — Коуди, слизай надолу и вземай Дейвид.
— Разбрано — рече Коуди. По линията му за свръзка се донесе слабо думкане — звукът на коптерни ротори.
— Тиа, не! — казах аз и влязох в някаква стая. Прехвърлих пушката през рамо и хванах пълна с водни балони раница.
— Планът се разпада — продължи Тиа. — Проф трябва да бъде примамката, а не ти. Освен това ти току-що доказа, че балоните не действат.