Водата долу отразяваше неоновите светлини. Установих, че стискам здраво въжето на моста. Трябваше ли да спомена на Проф, че не мога да плувам? Преглътнах. Защо устата ми пресъхваше така?
Стигнахме другата страна и се успокоих с усилие. Въздухът тук миришеше силно на дим. Притичахме през покрива и се срещнахме с останалите. И Мизи беше с тях. Наблизо една палатка беше стопена; очертаваше костите на хората, които бяха заловени в капан отдолу и плътта им се бе изпарила в мигновеното унищожение. Главата ми се завъртя.
— Джон… — заговори Тиа. — Тревожа се. Не сме достатъчно наясно нито с града, нито със ситуацията, за да се заемем с Епичен като Разрушение. Дори не знаем каква е неговата слабост.
— Дейвид казва, че е късоглед — отговори Проф и приклекна. — Е, Дейвид обикновено има право за тези неща. Но не смятам, че това е достатъчно да…
Отново взрив на светлина. Вдигнах поглед. Проф също. Разрушение се беше придвижил, вероятно чрез телепортация, и сега се намираше на два покрива разстояние от нас.
От същата посока долетяха викове.
— План? — настойчиво попитах аз.
— Блясък и удар — отвърна Проф. Така се наричаше маневрата, при която един отряд отвлича вниманието на мишената, а друг я обкръжава. Проф се пресегна и ме улови за рамото. Дланта му беше топла и понеже вече знаех какво да търся, долових леко бодване. Той току-що ми беше дарил защитна сила и способността да изпарявам солидни тела.
— Тук няма да имаме особена полза от тензорите — обясни той, — защото не се налага кой знае какво прокопаване на тунели. Но ги дръж под ръка, за всеки случай.
Хвърлих поглед на Ексел и Вал. Те не знаеха, че Проф е Епичен; очевидно от мен се очакваше да поддържам тази измама пред тях.
— Разбрано — отвърнах аз. Чувствах се в много по-голяма безопасност, когато разполагах с част от защитата на Проф.
Той посочи моста, свързващ покрива със съседната сграда.
— Мини по този мост и си проправи път към Разрушение. Намери начин да привлечеш вниманието му и да го задържиш. Вал, двамата с теб ще използваме лодката — с включен мотор, няма смисъл вече да се крием от Регалия — за да се озовем зад Разрушение. Можем да разширим плана пътем.
— Добре — казах аз и погледнах Мизи. — Обаче трябва да взема Мизи, за да ме покрива. Разрушение може да се насочи към Тиа, а на теб ще ти трябва някой по-опитен, който да покрива нея.
Мизи ме погледна. Заслужаваше насърчение за участието в операцията — знаех точно какво е да те оставят в подобен момент.
— Разумно — съгласи се Проф и затича към лодката. Вал хукна след него. — Ексел, ти пазиш Тиа. Дейвид, Мизи, действайте!
— Тръгваме — отвърнах аз и побягнах към другия въжен мост, който водеше към мястото на последните взривове на Разрушение.
Мизи тичаше подире ми.
— Благодаря ти — рече тя. Снайперската пушка беше преметната през рамото ѝ. — Ако отново ме бяха оставили да пазя, май щях да се издрайфам.
— Може и да не бързаш с благодарностите — отвърнах аз и скочих на паянтовия мост. — Почакай да оцелеем след това, което се задава.
12.
Разблъсквах хората, които бягаха по тесния въжен мост, и държах пушката високо над главата си. Този път преднамерено не поглеждах водата долу. Мостът леко се издигна и когато слязох от него, се озовах върху грамаден покрив, претъпкан с палатки. Хората се свиваха в импровизираните си домове или по периферията на покрива. Други се измъкваха по водните канали под нас или по мостовете, водещи към съседните сгради.
Двамата с Мизи хукнахме през покрива. Той беше боядисан със спрей — редуващи се жълти и зелени ивици излъчваха призрачна светлина и очертаваха пътеки. Близо до средата на покрива минахме край група хора, които — странно — нито се криеха, нито бягаха. Те се молеха.
— Имайте вяра в Зората! — викаше някаква жена в центъра на групата. — Онзи, който дава живот и мир, изворът на нашата прехрана. Имайте вяра на Онзи, Който Мечтае!
Мизи спря и ги зяпна. Изругах и я помъкнах след мен. Разрушение стоеше на съседния покрив. Вече го виждах ясно. Той крачеше сред пламъците, а тренчкотът плющеше зад гърба му. Имаше тясно лице, права черна коса, очила и козя брадичка. Тъкмо типа човек, който се бях научил да избягвам в Нюкаго. Такъв човек не изглежда опасен, докато не видиш очите му и не осъзнаеш, че в тях липсва нещо жизненоважно. Дори като за Епичен, този мъж беше чудовище. Макар в началото да беше властвал над един град, като повечето висши Епични, в крайна сметка беше решил да разруши своя град напълно. Всеки един човек в Хюстън. Беше безогледен убиец. Бях започнал да мисля, че някои Епични са поправими, но този тук… никакъв шанс.