— Проф? — прошепнах аз.
— Вътре съм — отвърна той по линията. — Къде си?
— Близо до мястото на неговата атака — обясних аз и се помъчих да вкоравя сърцето си при вида на телата. — Вече е тук.
— Ела в моята посока — каза Проф. — Ще навлизаме заедно. Твърде лесно ще му е да се справи с нас един по един.
— Разбрано. — Върнах се до външната стена и се запрокрадвах край нея към мястото, където мостът на Проф допираше сградата. Опитах да се движа тихо, но когато човек е отрасъл в град от стомана, някак е неподготвен за неща като листа и съчки. Природата непрестанно пукаше или се разплескваше под краката ми. Току зад мен се чу пукане. Обърнах се с разтуптяно сърце и зърнах помръдване на папрати. Там имаше нещо. Разрушение?
Той щеше веднага да те убие, рекох си. Тогава какво е било? Птица? Не, нещо по-голямо. Може би някой от вавиларците, които живееха в тази джунгла?
Ама че злокобно място. Пак тръгнах напред, като се мъчех да гледам във всички посоки едновременно. Движех се стабилно, докато не чух по линията ругатните на Проф.
Последва стрелба.
Тогава побягнах. Сигурно беше глупаво — би трябвало да намеря прикритие. Проф знаеше в коя посока съм и нямаше да стреля насам, но в такова затворено пространство бяха възможни всякакви случайни рикошети.
Въпреки това хукнах и връхлетях в друго разчистено пространство. Там Проф беше коленичил до стената. Рамото му кървеше. От мазилката на тавана висяха ластари и от мястото, улучено от заблуден куршум, се сипеше прах. На пода наблизо пръски светлина се изпариха и изчезнаха. Разрушение се беше телепортирал точно преди да пристигна.
Опрях гръб в Проф и огледах мрачната джунгла.
— Има ли оръжие? — попитах аз.
— Не. Меч. Проклетият слонце разнася меч.
Покривах и двама ни, докато Проф се превърже. Можеше да използва Епичните си способности, за да се излекува, но всеки такъв случай го тласкаше към тъмнината. В миналото превъзмогваше това като прилагаше съвсем малко сила, за да оздрави раните си — ускоряваше процеса на възстановяване, но това не му носеше много мрак. Можеше да се справя с малко.
— Момчета — намеси се гласът на Вал. — Разполагам инфрачервено наблюдение на сградата. Скоро би трябвало да имам сведения за вас.
— Добре ли си, Джон? — попита Тиа.
— Аха — прошепна той. — Сражението в такова място е лудост. Вероятно ще се изпозастреляме тук. Мизи, какво става с бомбата?
— Готова е, сър.
Проф стана и опря пушката на здравото си рамо, онова, което Разрушение не беше пронизал с меча си. Проф не носеше често пушка. Всъщност, той и не излизаше често за примамка. Вече знаех, че когато беше на бойното поле, рискуваше да се принуди да ползва силите си, за да се спаси.
— Дейвид — каза ми той, — върви да вземеш бомбата.
— Не искам да те оставям в…
— Регалия казва, че ти наистина си убил Стоманеното сърце.
Двамата с Проф застинахме. Гласът беше долетял от тъмнината на гората. През един от прозорците духна вятър и листата зашумоляха.
— Това е добре — продължи гласът. — Предполагам, че един ден щеше да ми се наложи сам да се бия с него. Ти премахна тази пречка от пътя ми. Благославям те за това.
Проф махна отсечено с два пръста настрани. Аз кимнах и се придвижих. Трябваше да сме достатъчно близо, за да се прикриваме взаимно, но и достатъчно далеч, за да не се появи Разрушение близо и до двама ни и да ни изпържи наведнъж. Не знаех колко дълго щитовете на Проф биха устояли на топлината на Разрушение, пък и не горях от желание да разбера от първа ръка.
— Казал съм на Регалия — продължи той, — че и нея ще убия някой ден. Тя видимо нямаше нищо против.
Откъде идваше гласът? Стори ми се, че мярнах движеща се сянка до едно отрупано със светещи плодове дърво.
— Момчета — включи се Вал. — Той е там, точно пред Дейвид. Виждам топлинния му отпечатък.
Разрушение излезе от сенките. Докосна едно дърво и то се покри със скреж, а листата му се свиха. Цялото растение загина в миг, щом Разрушение абсорбира топлината му. Този път не стрелях по него. Използвах случая да стрелям в тавана.
От горе се посипа прах.
Проф също стреля. Той улучи пода в краката на Разрушение.
Епичният ни погледна удивено, после протегна ръка с дланта напред.
През прозореца влетя куршум, изсвири над рамото ми и улучи Разрушение в челото — или в светещото очертание на челото, понеже той изчезна. Погледнах през прозореца. Мизи ми помаха от позицията си на съседния покрив. Държеше снайперската пушка.