— Това какво беше? — попита настойчиво Проф. — Така да пропуснеш.
— Прахът от тавана — обясних аз. — Засипа го целия, покри раменете му. Тиа, ако пуснеш записа от моето видео, може би ще успееш да прецениш дали прахът се телепортира с него, когато той изчезна. Това ще отговори на твоя въпрос за бомбата, Проф — дали той телепортира предмети автоматично, или трябва да избира.
Проф изсумтя.
— Умно.
— Ами твоят изстрел в краката му? — попитах аз.
— Исках да видя дали усещането му за опасност се задейства, когато той мисли, че е застрашен, или когато наистина е застрашен. Не се телепортира, когато не се опитвах да го улуча.
Усмихнах му се от другата страна на стаята.
— Да — рече той. — Ние много си приличаме. Върви да вземеш бомбата на Мизи, слонце.
— Слушам.
Огледах стаята още веднъж, после се измъкнах през прозореца, а Проф ме прикриваше. Ала се бяхме отдалечили от мостовете и така се озовах на един широк перваз, надвиснал на десетина стъпки над водата.
Сведох поглед към тъмните води и стомахът ми се преобърна. После се насилих да се придвижа по парапета до моста. Близкият покрив се беше превърнал в град-призрак. Всички хора бяха избягали, оставяйки само тлеещи палатки. Добрах се до моста, бързо минах оттатък и се прикрих до Мизи. Тя ми подаде ръкавица и аз си я сложих. Ръкавицата беше последвана от безобиден на вид пакет, четвъртит и голям приблизително колкото юмрук.
— Не го изпускай — рече Мизи.
— Разбрано.
Да изпуснеш експлозиви — лошо.
— Не е както си мислиш — обясни Мизи. — Покрита е с лепило. Ръкавицата е незалепваща, но всичко друго, което се допре до бомбата, ще залепне за нея. Включително и нашият лош.
— Звучи обещаващо.
— Сигналът-майка е у мен. Не се отдалечавай на повече че от три или четири покрива.
— Ясно.
— Късмет. Не се самовзривявай.
— Все едно бих се самовзривил. Отново.
Мизи вдигна поглед към мен.
— Отново?
— Дълга история. — Усмихнах ѝ се. — Прикривай ме, докато се връщам.
— Секунда — каза тя и посочи. — Имам по-добър изглед от съседната сграда.
Кимнах и Мизи забърза нататък по един много несигурен въжен мост. Обърнах се отново към сградата, където се намираше Проф, онази с джунглата. С помощта на мерника и нощното виждане — беше ми малко трудно само с една ръка — огледах района.
Нямаше и следа нито от него, нито от Разрушение. Надявах се Проф да е невредим.
Той е практически безсмъртен, напомних си аз. Не за него трябва да се тревожиш.
Погледнах през рамо и видях как Мизи стига до другия край на моста — и тогава чух викове. От сградата, където тя току-що стигна.
— Дейвид — чух гласа ѝ в слушалката. — Нещо става тук. Веднага се връщам.
Тя изчезна от поглед.
— Мизи, почакай… — казах аз и се изправих.
И видях Разрушение точно до мен.
13.
Вдигнах пушката с една ръка, но Разрушение я изби встрани и ме стисна за гърлото. Вдигна ме от земята, както ме държеше за врата.
Искри! Притежаваше увеличена физическа сила. Нито едно от моите досиета не споменаваше това. Така се паникьосах, че дори не изпитвах болка — само ужас.
Въпреки това смогнах да се пресегна и да залепя бомбата на Мизи за гърдите му. Разрушение не изчезна. Само погледна надолу, все едно му беше любопитно.
Борех се все по-неистово в хватката му, а той ме душеше. Теглех пръстите му в напразен опит за измъкване. Разрушение нехайно ритна пушката ми по покрива, после измъкна слушалката от ухото ми и я хвърли. Заопипва джобовете на якето ми, докато намери мобилния, и го стисна с два пръста.
Чух как мобилният изпука в джоба ми. Блъсках и се гърчех все по-неистово, борех се за въздух. Къде беше Мизи? Предполагаше се, че ми пази гърба. Искри! Проф би трябвало още да е в джунглата и да търси Разрушение, а Вал — да го поддържа. Ако не можех да се свържа с Тиа по мобилния…
Трябваше да се спася. Накарай го да изчезне, помислих си аз. Бомбата ще избухне. Ударих го по главата.
Той не обърна внимание на слабия ми удар.
— Значи ти си това — рече той умислено. — Тя говореше за теб. Наистина ли го уби? Един момък, дори не мъж?
Разрушение ме пусна. Паднах на колене на покрива. Гърлото ми пламна, когато поех нервна глътка въздух.
Разрушение приклекна до мен.
Прах от мазилката по раменете му, разсъждаваше част от мен. Когато се телепортира, той взема нещата, които докосва. Това говореше добре за бомбата.