Мизи зяпаше пода на лодката. Моторът тихичко пърпореше зад нас.
— Ами… — продума тя най-сетне. — Имаше огън в сградата, върху която се намирах. Чух хората да викат. Опитах да помогна…
— Би трябвало да знаеш по-добре — отсече Вал. — Все ми повтаряш, че искаш да се учиш за примамка, а после правиш нещо такова.
— Съжалявам — окаяно изрече младата жена.
— Спаси ли ги? — попитах аз.
Мизи вдигна поглед към мен.
— Хората в сградата — додадох. Искри, как ме болеше вратът. Опитвах се да не издавам болката или изтощението си, докато Мизи ме гледаше.
— Аха — отговори тя. — Но те нямаха нужда от много спасяване. Всичко, което направих, беше да отключа една врата. Бяха влезли вътре да се скрият, а до техния етаж огньовете бяха догорели.
— Хубаво — казах аз.
Тиа ме изгледа.
— Тя не е трябвало да напуска поста си.
— Не казвам, че е трябвало, Тиа — отговорих аз и срещнах погледа ѝ. — Но нека сме честни. Не съм сигурен, че аз бих оставил хората да загинат от изгаряне. — Хвърлих поглед на Мизи. — Вероятно постъпката ти не е била правилна, но се обзалагам, че онези хора все пак са били щастливи от стореното. Пък и аз успях да се отърва, така че всичко свърши добре. Добра работа.
Подадох юмрука си да го чукне. Тя върна жеста колебливо и се усмихна.
Тиа въздъхна.
— Нашето бреме е понякога да взимаме трудни решения. Излагането на плана на опасност, за да се спаси един живот, може да причини смъртта на стотици. Запомнете това, и двамата.
— Разбира се — отговорих аз. — Обаче не трябва ли да поговорим за онова, което се случи току-що? Двама от най-могъщите и най-арогантните Епични в света работят заедно. Как, в името на Злочестие, Регалия е успяла да привлече не друг, а Разрушение?
— Лесно беше — каза Регалия. — Предложих да му позволя да разруши моя град.
Подскочих и припряно се отдръпнах от Епичната, която се образуваше от водата до лодката. Течността се топеше и приемаше нейната форма, изпълваше се с нейния цвят. Тя се настани със стъпало върху ръба на лодката и сключени в скута ръце. Другият ѝ крак все още се сливаше с водната повърхност до моторницата.
Във вида ѝ имаше нещо елегантно и достопочтено — като добра баба, която се е нагласила да посети големия град. Град, който тя явно планираше да разруши. Огледа ни и макар да стисках пушката си, не стрелях. Тя беше образ, творение от вода. Истинската Регалия можеше да е навсякъде.
Не, рекох си. Не навсякъде. Проекционните сили като нейните обикновено имаха много ограничен обхват.
Регалия ни изучаваше, а ъгълчетата на устните ѝ бяха обърнати надолу. Изглеждаше объркана от нещо.
— С какво си се захванала, Абигейл? — настоя Тиа.
Значи и ти си я познавала, помислих аз и я изгледах.
— Току-що ви казах. Ще разруша града.
— Защо?
— Така, скъпа. Ние това правим. — Регалия тръсна глава. — Съжалявам. Не мога повече да се владея.
— Я стига — отвърна Тиа. — Очакваш да повярвам, че именно ти си извън контрол? Какъв е истинският ти мотив? Защо ни привлече тук?
— Казах…
— Без игрички, Абигейл — сопна се Тиа. — Тази вечер нямам търпение за това. Ако ще плетеш лъжи, просто си тръгвай веднага и ми спести главоболието.
Регалия за миг мълчаливо сведе глава, после бавно се изправи. Движеше се целенасочен о и внимателно. Кацна на ръба на малката лодка и забелязах, че е леко прозрачна — през водата, от която беше направен образът ѝ се виждаше. Морето около лодката почна да ври и да се пени.
— За каква ме вземате? — тихо попита Регалия.
Пипала от вода нарушиха повърхността около нас. Ексел изруга, а аз се извъртях, превключих оръжието на автоматична стрелба и пуснах порой куршуми в най-близкото пипало. От него плисна вода, но то не спря да се движи.
Водните пипала шаваха около нас като пръстите на никакъв огромен звяр от дълбините. Едно ме хвана за врата, а друго се промъкна напред и улови китката ми в студена и неуместно солидна хватка.
Останалите завикаха и се разбързаха, понеже всички бяхме заловени. Ексел изпразни пистолета си в Регалия, преди да бъде подхванат и издигнат като брадат балон на връв от вода.
— Мислите ме за някаква незначителна Епична, с която можете да си играете? — меко попита Регалия. — Бъркате ме с някого, към когото можете да отправяте искания?
Бъхтех се в оковите си, когато пипалата вдигнаха цялата лодка, а ревът на външния мотор премина във вой и замлъкна при задействането на някаква система за изключване. Около нас се вихреха водни струи, превръщаха се в пръти и ни откъсваха от небето.